Тъмните стени на лудницата се огласяха в различни тоналности - къде по слабо от някой килии, заради лудите смехове и говорения ,къде по - силно, заради някой писъци от терапии , който прилагахме. Но из между тези стай имаше и една по-специална.
Държащ картона на пациента си отивах към затворената част на лудницата, а когато отвориха и погледнах надолу видях пациентът си стоящ в своята празна килия.
Здрасти! Аз съм Ча Хакьон или накратко за колегите ми Неон, а лудият мъж долу е най - опасният убиец в Корея - Ким Уон-сик или познат като лунатика Рави. От 10 месеца бях негов психоаналитик , защото според всички само аз бих се справил с него, но имах проблем.....
-Здравей! Защо не слезеш при мен?
... Аз започнах да го обичам.
-Днес нямаме терапия ,но исках да те видя въпреки всичко.
-И защо? - каза слагайки ръцете си на решетките
-Аз -
- Ча Хакьон, в кабинета ми!
- Мисля, че господаря ти те търси. - каза засмивайки се по онзи негов луд начин
-Той не ми е господар.
-И за това бягаш при него щом те извика, и изпълняваш всичко каквото ти каже.
-Нямам избор....
Тръгнах към вратата, но внезапните му думи ме спряха.
-Имаш. Бъди свободен.... като мен.
Погледнах го с периферното си зрение виждащ го как е разперил ръце като бог, а усмивката не падаше от лицето му.
Не отговорих на думите му, а продължих по тъмния коридор след няколко минути заставайки пред вратата. Поех си въздух и почуках на вратата след секунди чуваш едно приглушено "влез".
Отворих вратата веднага виждайки ядосания поглед на шефът ми.
- Да, г-н Канг.
Приближих се до него свел глава, а той поглеждайки ме извика:
- Искам да ми обясниш какво общо имаш с Рави?
- Н-не ви разбирам.
-Не ме разбирал - каза подсмихвайки се презрително - И това ми бил най - добрия лекар. Какво правеше сега при него?
- А-аз.... Исках да видя как е.
-Или да му кажеш всичко.
Обърна се само взимайки една позната за мен тетрадка и я захвърли на бюрото. От както осъзнах чувствата си към Рави споделях всяка емоция с него в тази стара протъркана тетрадка, но въпросът беше как той е разбрал за нея?
-Г-н Канг, мога да обясня....
Но нямах възможност. Лудницата беше огласена от звукът на сирените.
Шефът ми, който до сега крещеше излезна от стаята, за да провери какво се случва оказващо се грешка. Секунди по-късно беше повален на земята прострелян в междуочието.
От устата ми се отдели силен писък, тялото ми започна да трепери от страх, а мигове след това пристъпи край мен Рави, докосващ лицето ми с върхът на пръстите си и усмихващ се.
- Не се страхувай! Аз съм тук.
Погледнах го в тъмните луди очи и без да се замислям го ударих колко сили имах, а от отсрещната страна получих подсмиване.
- Защо по дяволите -
Притисна ме силно за стената долепяйки парче плат пропито със силен опият мигове по - късно докарващ ме в безсъзнание.
_@-3;$!:$:#(@;#''#:-#
Рави
Радоста ми от това, че за пореден път бях на свобода бе заменена от по различно чувство. Това да видя до къде би стигнал красавеца пред мен в името на любовта си. Няма да скрия едно нещо - и аз го харесвах, а той не беше добър в прикриването на емоциите си.
Погледнах го осъзнавайки, че се свестяваше и сложих ръцете на подлакътниците на стола. Надвесих се над него лицата ни на милиметри и поглеждайки го в нежните му очи като стъкълца заговорих:
- Готов ли си да умреш заради мен?
Be continue
°•°•°•°•°•°•°•° Много ми хареса замисъла на историята и как се разви. Много добре си се справила. ❤️❤️❤️ 24K_JINHONG01
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
