『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 6- KpopLover0396〕

¦Митични същества¦

Вървях си спокойно по улицата. Хонгбин вървеше до мен замислен, много нетипично за него. 

-Хей, какво става? - попитах го, но той дори не ме погледна. 

-Ехооо. Земята до Хонгбин. Чуваш ли ме? - изглежда беше изключил света около себе си. Тъкмо се чудех да го оставя ли или да го побутна, когато ме попита:

-Извинявай, каза ли нещо? 

-Добре ли си? - напоследък ми изглеждаше разтревожен и много ми се искаше да знам защо. 

-Да, да. Нищо ми няма. Защо? - той ми отговори това, което исках да чуя, но и двамата знаехме, че не това е верният отговор. 

-Напоследък ми се струваш малко разтревожен. Ще ми кажеш ли какво става? 

-Амиии.... Не е кой знае какво. 

-Стига. Каквото и да е, иакам да го чуя. 

-Добре. Просто с родителите ми ще се местим. Не знам кога ще се върнем и дали ИЗОБЩО ще се върнем. - докато говореше, беше замислен. Сигурно не му е лесно. А когато привърши Хонгбин се постара да наблегне на една дума. ИЗОБЩО. Дали наистина не се знае дали ще се върне? 

-Не знам какво да кажа. - замълчах - Кога ще заминавате? 

-Още утре. Затова исках днес да видим. От една страна, за да се разсея малко, от друга страна, за да ти го кажа. Щях да ти кажа по-рано, но не беше сигурно. И все пак това не ме извинява, че не ти казах. 

-Няма проблем. Разбирам те. Ако бях на твое място сигурно и аз щях да постъпя като теб. 

-Благодаря, че ме разбираш. 

-Аз съм ти приятел. Тежко ми е, че ще се разделим и най-лошото, че не знам за колко, но ще те подкрепя. 

-Макар че това не зависи от мен. - добави той. 

-Не зависи ли? 

-За жалост не. Ако зависеше от мен, аз щях да остана и нека родителите ми да заминават. 

-Къде ще ходите? 

-В Америка. 

-Оу. Ясно. И.... защо не искаш да заминаваш? 

-Като изключим, че всичките ми приятели са и тук и че тук съм прекарал целия си живот, нямам нищо против. Просто не искам да си тръгвам. Тук ми харесва. Не мога просто ей така да загърбя миналото си и всичките тези години и просто да замина.