『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 2- Yutamoonie〕

¦Луд/откачен герой/ Лудница¦

Ронджун бавно отвори очите си. Първото нещо, което усети, беше болката. Не си спомняше някога да го е боляло така.

Отне му няколко минути да дойде на себе си, сетне дишането му се зачести, сърцето му ускори ритъм и му се догади. Неприятна миризма полази до ноздрите му и причини гримаса на лицето му. Страхът веднага се появи, страхът от непознатото. Миришеше на мърша, на нещо разложено, на стара боя и на мухъл. Миришеше на много неща.

Опита се да си спомни нещо, но в съзнанието му беше пълен мрак. Точно както в стаята. Облиза устни, усещайки вкуса на металната кръв. По дяволите. Сети се как вървеше по пътя към вкъщи, след като слезе от автобуса и мина в задната уличка, където лампата не работеше вече няколко месеца. Беше късно, нямаше никого и можеше да чуе звука от собствените си обувки. Говореше с Джемин по телефона, да, точно така. Спомни си гласа на Джемин, питаше го дали се е прибрал безопасно, къде е точно.

- До счупената лампа - беше му казал той. Джемин му каза нещо, с което го накара да се засмее. После чу стъпки зад себе си, но не им обърна внимание, решил, че е просто обикновен минувач. И тогава онези две силни ръце го сграбчиха, покриха устата му с влажен парцал и не му дадоха никакъв шанс да се бори. Ронджун се пробва да се освободи, но той бе толкова силен... Не успя да се справи, приспивателния разтвор в плата си свърши работата и го замая. Последното, което си спомни, беше, че долови аромат. Познат аромат, много специфичен, но не можа да го свърже с нищо конкретно. После загуби съзнание.

Осъзна, че устата му не беше запушена. По кожата му лазеше студ, бе вързан за стол със свински опашки. Ръцете зад гърба, глезените - приковани към всеки преден крак на стола.

Беше тъмно. Не чуваше нищо. Единствено слуха можеше да му помогне, но сърцето му биеше учестено в ушите. За пръв се изплаши здраво.

Ронджун беше полицай. Обикновен полицай, който по принцип стоеше по пътищата и наблюдаваше за нарушения. Превишена скорост, неправилно изпреварване. Той го намираше за скучно. Нямаше никаква тръпка в това. Стоеше на едно и също място всеки ден и с изключения на някоя друга гонка, само безделничеше. А той мразеше да безделничи. Искаше да е полезен за обществото, да изпълни дълга си и да хваща престъпници, а те го пренебрегнаха. Заради малкия му ръст му казаха, че е негоден и няма да се справи. Че престъпниците са вълци, а той е агне. Просто пречка в отдел убийства. Просто пречка в участъка. Мечтаеше да бъде полицай заради баща си. Баща му, най-честния и справедлив човек в очите му, работеше като детектив. Имаше мозък като бръснач. Нищо не му убягваше. Искаше да е като него, дори беше вманиачен. Може би малко трябваше да удари спирачки и да се успокои.