『Sweet but psycho』16 days challenge

〔Тема 3- Yutamoonie〕

¦Състезание / Предизвикателство¦

Джено лежеше в леглото си и гледаше поредния сериал. От известно време насам нищо не можеше да хване вниманието му, нямаше интерес към нищо и просто стоеше, чакайки живота му да свърши. Често мислеше за това, макар да знаеше, че е глупост. Не намираше тръпка в нищо, не намираше смисъл в нищо, тъй като си казваше, че всичко е безполезно. Нищо не му се правеше, дори най-любимите му занимания не го блазнеха. Напоследък бе изпаднал в някакво особено състояние и дълбоки мисли.

Епизодът беше към края си, когато вратата на стаята му се отвори рязко.

- Здравей! - поздрави оживено Джемин и се тръшна на леглото до него, без дори да е поканен. - Защо не си вдигаш телефона?

Джено бе издърпал лаптопа си, за да не бъде премазан и го изгледа злобно.

- Не ми се говори с никого.

- После ме питаш защо нямаш приятели - подхвърли Нана иронично и го погледна. - Защо си толкова унил?

- Мисля за глупости.

- Спри тогава. Имам страхотна идея.

- Какво роди гениалния ти мозък този път? - Джено остави лаптопа си настрани, за да му обърне внимание.

- Нали харесваш онова момче, което работи в магазина през две улици?

- Кое момче?

- С рижавата коса и тъмния тен. Как му беше името... Донгхюк.

- Ти пък от къде знаеш? - Чернокосият се притесни за момент.

Джемин се подсмихна.

- Постоянно искаш да минаваме от там и той винаги е на работа. Предположих, че и ти имаш симпатии.

- Как така и аз?

- Може да се каже, че и аз го харесвам. Мъничко. И преди да го поканя на среща, ще ти предложа да се състезаваме за него.

- Той да не ти е някакъв предмет? - Джено се намръщи. - Пък и не знаех, че го харесваш.

- Симпатичен ми е. Нима искаш да пропуснеш шанса си? Я си представи, че той хареса мен повече и...

- Добре, спри до тук.

Джемин се засмя. Двамата бяха съседи и приятели, откакто се помнеха, ходеха в едно и също училище и често се караха за едно и също момиче. Докато Джено не разбра, че момичетата не го привличат чак толкова в мига, в който срещна рижавокосия в онзи магазин. Усмивката му направо го плени, беше толкова мил и учтив, не можеше да си го изкара от акъла.