Истински порочно - книга 1

Глава 41

                            Боун

Преди тази сутрин, никога през живота си не бях свършвал толкова мощно. Беше почти религиозно изживяване. Капки пот покриваха челото ми, а пръстите ми все още бяха обвити около бедрата на Рипли.

Пуснах я на мига, когато осъзнах, колко силно я стискам.

— Мамка му, нараних ли те?

Вълна от смях се изтръгна от устните й.

— Майтапиш ли се?

Поклатих глава, оглеждайки червените следи, които бях оставил по кожата й.

— Не осъзнавах…

Тя се опря на лакти.

— Добре съм. Но имаме по-голям проблем.

Погледът ми срещна нейния.

— Какъв?

— Тя погледна надолу, където все още бях потънал дълбоко в нея.

— Без презерватив.

— Мамка му.

— Дам. — Тя поклати глава — Дори не се замислих.

— Аз също. Мамка му. Извинявай, захарче. Аз съм виновен.

Веждите й се повдигнаха във висока дъга.

— Ти нямаш… нищо, нали?

Отне ми секунда да разбера какво ме пита.

— Не. Мамка му, не. Чист съм. Винаги използвам презерватив.

Можех да видя, че иска да попита още нещо, тъй като отваряше и затваряше устни, и бе очевидно, че се колебае, а аз се досетих какво иска да знае.

— Дори с бившата ми. Тя не искаше да рискуваме да забременее, затова сме добре. Не съм бил с друга от две години.

Сега тя ме изгледа изненадано.

— Наистина? — Въпросът и гласът й бяха скептични.

— Да. Не се чукам наоколо. Не е в мой стил.

— Но… имам предвид, мислех…

Този път аз повдигнах вежди.

— Какво? Само защото към мен мятат повече котенца, отколкото топки към питчър от голямата лига, значи, че изневерявам на приятелката си?

Рипли прехапа устни и не отговори. Липсата на отговор бе достатъчна за мен.

— Няма начин, може да съм задник, но не съм задник, който изневерява.