Истински порочно - книга 1

Глава 23

                            Рипли

Настоятелното звънене, идващо някъде от апартамента ми, ме събуди, преди да съм готова за това. С една ръка, пресегнах, плесвайки длан върху нощното шкафче, където обикновено стоеше телефонът ми нощем, но сега го нямаше.

Претърколих се и светлината, процеждаща се покрай черните завеси на прозорците, почти ме заслепи. Главата ми започна да тупти, стомахът ми се преобърна и си спомних защо пиех толкова рядко.

Адски махмурлук.

Ъгх.

Банелите на сутиена ми се впиха в плътта ми, когато се претърколих към ръба. Защо въобще съм със сутиена си в леглото? Внимателно се надигнах от матрака и с бебешки стъпки се насочих към вратата на стаята си, която бе широко отворена.

Тъй като живеех сама, не беше от значение, но заради редките случаи, в които Бранди се появяваше тук, обикновено я затварях. Надникнах през вратата на свободната спалня и видях, че е празна, макар че очевидно братовчедка ми не се бе научила как да си оправя леглото.

Никаква изненада тук.

Чантата ми беше на пода близо до вратата водеща към бара, която за щастие бях имала благоразумието да заключа.

Звъненето, идващо от чантата ми, спря преди да успея да си измъкна телефона, но след няколко секунди започна отново.

Хоуп.

Виждайки името й на екрана, в мозъка ми се задействаха куп спомени.

Белият жребец.

Миналата нощ.

Много пиене.

— Хей, извинявай, все още спях — казах аз.

— Бях на пет минути от това да се обадя на ченгетата да разбият дома ти, за да те открият. Изкара ми акъла от притеснение. Звъня ти през цялата проклета нощ.

Присвивайки очи към часовника на микровълновата в малката ми вградена кухня, видях, че още няма седем и половина.

— Още е прекалено рано. Какво има? — насочих се към шкафа с лекарствата, защото се съмнявах, че глухото блъскане в главата ми ще мине от само себе си.

— Рано? Късно е! Не исках да си лягам, преди да се чуя с теб. Бях на крака цяла нощ. В бара снощи бе пълна лудница, след като Боун Трашър си тръгна. Зейн Фриско остана и изсвири две песни.