Истински порочно - книга 1

Глава 44

Рипли

Когато се върнахме в дома на Боун след Голямото Птиче Спасяване, или поне така го наричах в ума си, Боун ме настани на дивана, след което отнесе клетката на Естебан в грамадната си семейна стая.

Когато му казах, че трябва да взема птицата, не обмислих наистина какво искам от него. Току-що донесох птицата си в дома на Боун Трашър. Където бях отседнала за кратко. Може би за още една или две нощи.

Хоуп се обади, докато се прибирахме от Аквариума, но имайки предвид, че не исках Боун да чуе разговора, който щяхме да проведем, отхвърлих обаждането и й писах, че ще й се обадя веднага щом мога. И тогава ще трябва да я питам, дали мога да занеса Естебан у тях, когато се върна на футона й.

Наистина се надявах да няма проблем с това. Иначе не зная какво ще правя.

След като Боун нахрани Естебан и едва успя да се отърве да не бъде накълван по време на процеса, той измъкна телефона от джоба си.

— Имам да отговоря на няколко обаждания и интервю по радио станция, за което закъснях с два часа. — Той отиде до масата, взе дистанционното на телевизора и ми го даде — Трябва да се оправя с това, преди всичко останало.

Стомахът ми се сви.

— Извинявай. Не знаех. Никога нямаше…

Боун се наведе и ме накара да замълча с целувка.

— Правя каквото си искам и няма нищо друго на света, което да искам да направя вместо всичко, което направих тази сутрин с теб, затова не се извинявай. Не е първият път, в който пропускам нещо, няма да е и последният. — Той се изправи, отмятайки кичур коса зад ухото ми. — Макар че трябва да кажа, че сега имам най-доброто оправдание. Ще се върна след няколко часа.

Той излезе от стаята, оставяйки ме сама с граченето на Естебан.

„Не се извинявай.“

„Няма нищо друго на света, което да искам да направя вместо всичко, което направих тази сутрин с теб.“

Боун Трашър изглеждаше почти прекалено добър, че да е истински.

Облегнах се на дивана и се загледах в екрана на телевизора. За пръв път от много дълго време, по-дълго отколкото можех да си спомня, нямах нищо за правене. Имам предвид, можех да се поровя онлайн, за да потърся някоя работа на половин ден, или да измисля къде бих могла да наема апартамент, в който да ми позволят да взема птицата,.. но вместо това включих телевизора и се сгуших на удобния диван, оставяйки да се отпусна поне за миг.