Истински порочно - книга 1

Глава 19

                              Боун

Рипли беше пияна.

Дори не пияна. Тя се беше отрязала. Насвяткала. Натряскала. И беше най-адски сладката пияница, която бях виждал през живота си, въпреки че това я правеше малко луда.

Думите й за това, че не съм умрял пронизаха мислите ми.

— За какво говориш?

— За теб. Хубаво, че не отиде в тоалетната иначе можеше да свършиш като поредната точка на картата за туристи, където е отбелязано къде си умрял.

И тогава се сетих.

Бях чувал за Аквариума преди. Всички бяха. Как не си спомних по-рано?

Слухът, който се носеше, бе, че съпругата на собственика е била любовница на Джил Грийн, и са се чукали в тоалетната, когато и двамата са били убити, докато навън барът е бил пълен с хора. Никой не бе чул виковете им за помощ, но клюките не уточняваха дали е било заради изпълнението на групата на сцената онази вечер или защото не са имали възможност да извикат.

Собственикът не беше заподозрян, защото по време на убийството е сервирал питиета, и не са били намерени доказателства, че е наел човек да убие изневеряващата му съпруга и любовника й. За разпит не са били извикани други заподозрени, тъй като никой не е успял да разбере какъв е бил мотива за убийството.

Според клюките, бизнесът потънал за една нощ, като се изключат зяпачите. Всички малки неща, които Рипли бе казала в нощта, в която я срещнах, и на следващата сутрин, когато отидох да си прибера колата, започваха да се нареждат като парчета от пъзел.

Майката на Рипли е била убита в този бар, а тя се бореше да му попречи да не потъне. Исусе Христе.

Вместо някоя от всичките хаотични мисли в главата ми, аз попитах.

— Над бара ли живееш или някъде другаде?

— Над бара. Но мога да ида пеша, не е далеч.

Игнорирах я и се влях в трафика. Нямаше начин да й позволя да се прибере пеша.

— Няма да стане.

— Не си ми шеф, Боун Трашър. Пусни ме да сляза от тази кола!

Тя можеше да ми крещи колкото си иска, но нямаше да я пусна навън, докато не я отведа в безопасност у дома. Не я измъкнах от лапите на онези задници в Белия жребец, за да я оставя тук на хищниците, които кръстосваха улиците през нощта.