Истински порочно - книга 1

Глава 18

                           Рипли

Ушите ми пищяха заради шума в бара, но думите на Боун Трашър преминаха през мозъка ми, силно и ясно.

— Вземи я. Облечи я.

Не можех да помръдна. Стоях и го гледах безмълвна.

Исусе Христе, защо си е свалил тениската?

Той ми подаде отново тениската си, но когато не помръднах, Боун Трашър, лошото момче на Кънтри музиката, пристъпи напред, за да ми я облече.

— Ръка. Другата ръка.

Тялото ми следваше командите му, но бях като останала без мозък. Тялото му е произведение на изкуството. Цялото покрито с твърди мускули и някои сложни татуировки.

— Къде е колата ви, г-н Трашър?

— На една пресечка от тук.

— Искате ли да ви ескортираме?

Мисля, че Боун поклати глава, но бях прекалено заета да гледам плочките му. Мили Боже. Не може да са истински.

— Не. Ще привлечем по-малко внимание без вас.

— Ако сте сигурен.

— Сигурен съм.

Боун обви ръка около раменете ми, а аз бях толкова пияна и замаяна от физическата му перфектност, че се запрепъвах подир него. Тениската му висеше около тялото ми като рокля, но това не ме спря да се кача в красивата му кола щом се добрахме до нея.

— Къде отиваме? — попитах, но той затръшна вратата ми, без да отговори. Когато се плъзна на шофьорското място, погледнах лицето му осветено от уличната лампа светеща над колата.

— Ще те заведа в дома ти, преди да свършиш изнасилена и Господ знае още какво.

Яростните му думи ме накараха да изпъна гръбнак.

— Бях добре. Щях да се справя.

Той посегна покрай мен, а ръката му докосна гърдите ми, докато ми слагаше колана и го закопчаваше, преди да сложи своя.

— Разбира се. Така се справяше, че щеше да свършиш като мръвката в туристически сандвич, без значение дали го искаш или не.

— Не знаеш какво…

— Пияна си и си жена. Това те поставя в неизгодно положение. Работиш в бар. От първа ръка трябва да знаеш какво може да се случи с момиче, което е само и пияно. Защо се остави да станеш мишена за задници като онези?