Истински порочно - книга 1

Глава 42

                            Рипли

Думите на Боун ехтяха в главата ми, докато седях на пасажерската седалка на пикапа му, пътувайки към другия край на града, за да вземем Естебан.

„Не се тревожи, захарче. Ще започнем само с леко открехване.“

О. Боже. Мой.

Размърдах се на седалката си, опитвайки се да се преструвам, че идеята няма физически ефект върху тялото ми.

Боун погледна към мен със самодоволна усмивка и бе очевидно, че не се справях с това да изглеждам незасегната. Нямаше нужда да ми казва нито една дума, за да знам, че мислим за едно и също нещо. Когато спря на червения светофар се наведе към мен, обви ръка около тила ми и ме дръпна, за да плени устните ми в твърда целувка.

Отдръпна се, когато нечий клаксон засвири зад нас, тъй като светофарът бе светнал в зелено.

— Имат късмет, че имаме нещо за вършене. Мога с часове да се изгубя в тези твои устни. Много скоро ще ги сложа в списъка си с приоритети.

И това изпрати вълна от горещина право между бедрата ми.

Боже. Какво има в този мъж?

Не е като да казва правилните неща, защото абсолютно не го прави. Но някак, нещата, които изричаше, ми действаха по начин какъвто никой друг не е предизвиквал в мен.

Той е откровен. Смел. Ясен.

Нищо от това не би трябвало да ме изненада, защото, когато растеш в бар ставаш откровен, смел и ясен. Но това е нещо друго. Може би е фактът, че не говори и не приема простотии. Боун винаги беше отворен пред мен и въпреки това, което бе той, аз му вярвам. А това е нещо много голямо за мен. След като майка ми предаде семейството ни с Джил, постоянните лъжи на баща ми за пиенето, докато на края не спря да му пука за всичко, и непрестанните предателства от страна на братовчедка ми, доверието не беше нещо, което давах с лекота.

Но с Боун не виждах никакви скрити мотиви. За това ли нарушавах правилото си с него?

С Фриско, дори не бях изкушена. Може би защото можех да кажа, че никога не е сериозен, и това да му отказвам винаги е било просто игра между нас. Освен това, никога не е имало искра помежду ни. Но с Боун, имаше повече от искра… беше клада, която заплашваше да изгори целия град. И все пак имаше и още нещо.