Глава 48

412 19 6
                                    

Рипли

И просто така, Боун размаза последните предубеждения, които имах.

Когато слезе от АТВ-то, той ме остави на седалката.

— Дръж това за миг. Аз ще подготвя всичко и ще те донеса.

— Мога да ходя, суперзвезда. Глезенът ми е много по-добре.

Той ме погледна с повдигнати вежди.

— Утре. Дай му една нощ, за да се лекува и после ще говорим.

Кога е бил последния път, в който някой се е грижил и тревожил толкова много за мен?

Може би майка ми, когато си счупих китката на шест годишна възраст? Определено не баща ми. Той обикновено се оплакваше, че съм непохватна и че все трябва да плаща сметките за лекари. Разбира се, той не видя иронията в това, че падна по същите стълби, когато беше пиян и трябваше да му се правят операции, за които се наложи да платя аз.

Боун взе одеялото и го постла на края на дока, оставяйки на него торбата с храната, преди да се върне, за да ме вземе.

— Татко обичаше да ме взима със себе си, когато ходеше за риба, докато бях малък, и понякога, ако имах късмет, и дядо ми идваше с нас. Винаги с пукването на зората. Много мразех да ставам толкова рано, но нямаше да изпусна шанса да се помотая с тях.

Той продължи да говори за живота си, докато ме вдигаше на ръце и носеше към одеялото.

— В земите си, дядо имаше езеро два пъти по-голямо от това и обикновено сядахме на дока, а понякога и гребяхме до средата на езерото със старата дървена лодка. Татко критикуваше замаха ми, показвайки ми как да го правя, а след това дядо критикуваше техниката му и ни показваше и на двамата перфекционизма си.

Можех да си представя малкото момче с тъмната коса на Боун и сините му очи, което не откъсва поглед от двамата най-важни мъже в живота си, докато му предават знанията си.

— Това звучи като страхотно детство.

Боун ме постави да седна на края на дока, а краката ми се залюляха над ръба, преди да седне до мен.

Водата беше достатъчно ниско, че да не мога да я докосна, но не прекалено далеч, че да не видя мушиците плуващи по повърхността и рибите, които надигаха глави, за да ги уловят.

Истински порочно - книга 1  Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang