Истински порочно - книга 1

Глава 46

Рипли

„Има много неща, които харесвам в теб, Рипли Фишър.“

Кълна се, поне петдесет процента от това, което излиза от устата на Боун Трашър, ме караше да искам да му се метна отгоре. Как го прави?

Той дори изглеждаше адски секси, докато стреля с пушката, което никога не съм мислила, че може да ми хареса в някой мъж, дори и да е бил секси актьор по телевизията.

Когато взех пушката от него, нервите ми бяха опънати до крайност. Мама и Джил бяха застреляни. И двамата са умрели за минути, пишеше в доклада на полицията.

— Добре ли си? — попита Боун.

Откъснах се от мислите си, връщайки се в настоящето.

— Да. Добре съм — знаех, че крещя, но не ме е грижа. Ако говоря тихо, дори сама не можех да се чуя.

Боун ми помогна да наглася пушката на рамото си. Вдигнах мерника, както ми обясни той, издърпвайки малката метална част на върха между двете метални парчета, по-близо към мен. Когато през дупчицата видях кръглата оранжева мишена, натиснах спусъка.

Подскочих при изстрела, но мишената не се завъртя както когато Боун я улучи.

— Изплаши се, очаквайки пушката да отскочи към теб, но сега видя, че няма да се случи. Затова се успокой и закови мишената. Ясно?

Боун говореше достатъчни високо, за да го чуя през защитните слушалки, и аз кимнах.

По някаква причина, въпреки че нямах желание да направя това, сега бях супер решителна да се справя. Исках да улуча мишената.

И няма нищо общо с оргазмите, които ми обеща.

Добре, това бе лъжа.

Фокусирах се върху мишената и си поех дълбоко дъх щом се прицелих, изпускайки го бавно, преди да натисна спусъка. Не знам къде се удари куршума, но мишената се завъртя, доказвайки, че съм улучила. Вдигнах глава.

— Успях!

Боун взе пушката от мен и пусна предпазителя й, преди да ме нацелува до несвяст.

— Това е моето момиче — каза той, достатъчно тихо, че едва го чух заради слушалките.

Гореща вълна изпълни гърдите ми и ми изкара акъла в същото време.

Харесвам го. Много.