Истински порочно - книга 1

Глава 32

                           Рипли                        

— Какви са тези лайна?

Гласът на баща ми ме изтръгна от съня ми, когато вратата на спалнята ми се отвори с трясък на следващата сутрин. Подскочих в леглото, притискайки ръка към гърдите си.

— Какво?

Той размаха вестник в ръката си, но не можех да видя нищо от резките му движения.

— Казах ти, че забранявам някой от тези шибани знаменитости да стъпи в бара ми, и все пак ти си им позволила!

Хваната неподготвена, тъй като бе още супер рано, казах първото, което ми дойде на ума.

— Защо? Какво те е грижа? Никога не идваш тук. Трябва да се радваш, че вчера дойдоха толкова хора, обикновено в петък вечер тук няма абсолютно никой! Ти си този, който е използвал бара като гарант и сега аз трябва да намеря начин да платя хиляда долара, които дължиш за два месеца ипотека, за да не загубим всичко!

Баща ми направи крачка назад.

— От къде знаеш за ипотеката?

— От шибания счетоводител, след като е говорил по телефона с банката. Опитвах се да изтегля кредит, за да постегна бара и да се опитам да го направя печеливш.

— И значи сега се промъкваш зад гърба ми? Чукаш някакъв мъж точно като онази курва майка ти и се мъчиш да изкараш пари от място, което дори не е твое — изкрещя той. — Трябваше да оставя бара да затвори преди години.

Думите за майка ми ме нараниха жестоко, но успях да се съвзема. Нямах друг избор.

— Защо не го направи?

Той ме изгледа.

— Не ти дължа обяснение за нищо, но едно трябва да знаеш. Докато не науча кой я е убил, няма да спра да го търся.

Осъзнаването се стовари върху мен.

— За това ли си направил ипотеката? Дават ти достатъчно пари, че да се напиваш до крайност, но не и достатъчно, че да плащаш на частен детектив?

— И какво от това? И ти би трябвало да искаш да знаеш кой е.

Размахах ръце във въздуха.

— Разбира се, че искам да знам. Тя ми беше майка! — гледахме се цяла минута, преди да попитам — Какво си мислиш, че ще се случи, когато го намериш? Ще си отмъстиш ли?