Истински порочно - книга 1

Глава 11

                             Боун

Смачках хартията в ръката си и я метнах на пода до катедрата. Пред мен бяха насочени камери и проблясваха светкавици на фотоапарати.

— Познавате ме. Не съм от типа, който ще прочете някакво лигаво изявление написано от пиара ми, вместо да ви кажа точно как стоят нещата.

От тълпата репортери се разнесе лек смях, а пиарката ми покри лицето си с ръка.

— Не съм фен на дългите изявления, затова ще бъда кратък. Понякога нещата не потръгват и не се получават като по план. Това е животът. Това, което правим, когато нещата не се развиват по нашето желание, калява характера ни. Няма да овъргалям името на Амбър в калта, затова, ако някой от вас е дошъл да чуе подобно нещо, може направо да се разкара от тук. Но ще ви кажа едно… само защото тя е избрала някой друг, това не го прави по-добър мъж. Искате ли да разберете какво изпитвам? Купете си новият ми албум.

Отстъпих назад и излязох от стаята, без да дам шанс на тълпата да започне да ми задава въпроси.

Щом се озовах в коридора, Чарити, пиарката ми пристъпи пред репортерите и обяви, че пресконференцията е приключила. След миг бях последван от тежките стъпки на Ник и тракането на токчетата на Чарити.

— Да не се опитваше да ми докараш инфаркт, като реши да не четеш изявлението, което ти написах? — гласът на Чарити бе по-писклив от обикновено, което по принцип значеше, че всеки момент ще изперка.

Погледнах назад към нея, повдигайки вежди.

— Сериозно ли? Нима наистина си очаквала да прочета това жалко изявление? Срещала си ме и преди, нали?

Ник махна към вратата на един празен офис и едва бяхме влезли в него, когато журналистите се изсипаха в коридора. Щом затвори вратата той скръсти ръце на гърдите си.

— Мисля, че той го закова. Ще умират да се докопат до следващия ти албум, което значи, че Боун може да подсуши сълзите си по Амбър в хубава тлъста пачка мангизи.

Отново Ник винаги мислеше само за парите. Поне можех да разчитам, че едно нещо не се е променило.

Но колкото до следващия албум… по дяволите, казах им, че там ще научат какво изпитвам, но истината е, че не изпитвах абсолютно нищо. Бях напълно празен. Лишен от емоции. Може би е някакъв защитен механизъм, но точно сега не се чувствах като креативен звяр. В момента имах само накърнената си гордост и съжаленията си.