Истински порочно - книга 1

Глава 47

                            Боун

Спуснах Рипли, поставяйки я на седалката на АТВ — то, завързах храната ни отзад, и се настаних зад нея, вдигайки я в скута си.

Тя бе с перфектен размер и мястото й беше точно там, с прекрасното задниче, притиснато към члена ми.

Тази жена може ли да направи нещо, което да не ме възбужда? Подозирах, че отговорът е твърдо не.

Отново нямаше как да не се замисля за единствения път, в който опитах да кача Амбър на АТВ-то с мен, за да я закарам да разгледа имота ми. Тя изглеждаше така, сякаш поисках от нея да върви през яма пълна с пепелянки. Тя бе момиче от Ел Ей и не се интересуваше от нищо идващо от селския начин на живот. Или поне не от частите, които бяха истинското ми аз.

Дори сега, след като не е вече част от живота ми, тя ми причиняваше проблеми. Когато прибирах пушките, получих съобщение от Ник. Амбър се бе върнала в Нашвил, излагайки изисквания и създавайки проблеми. Точно това, от което нямах нужда в момента… затова оставих телефона си в къщата, защото тази вечер не исках да чувам за нея.

Рипли на практика вибрираше от вълнение. Тя завъртя глава към мен.

— Ще ми дадеш ли да карам? Или си от онези мъже, които не позволяват жена да шофира, ако са наоколо.

Колкото и да ми се искаше да й кажа, че няма начин да й позволя да кара, тъй като никога преди не се е качвала на АТВ, знаех, че е напълно способна да се справи. Дори пет годишният ми племенник можеше да шофира из двора сам.

— Какво ще кажеш на връщане?

— Става.

Нещо в Рипли ме караше да се чудя какво ли би било да мога да правя повече сделки с нея. В началото си казвах, че тя е само средство, с което да се разсея. Нещо, което да откъсне ума ми от факта, че Амбър ме прееба толкова жестоко, но този аргумент не изтрая дълго.

Мамка му, още първия път, в който ръцете ми се озоваха върху Рипли, знаех, че тя е нещо по-различно. Да я имам тук в къщата си, където пасваше толкова добре, ме караше да съм нетърпелив да се прибера у дома.

Бъдещето ми с Амбър винаги е било неясна концепция. Не можех да си я представя да върви към мен, докато я чакам пред олтара на семплата селска църква, където се е събрало цялото ми семейство. Не можех да си я представя как спори с мен за името на нероденото ни дете или се опитва да ме уговори да не купувам толкова много играчки за Коледа, за да не станат децата ни разглезени дяволчета.