Истински порочно - книга 1

Глава 28

                                Рипли

Следващия час премина като в мъгла.

Когато началникът на пожарната команда си тръгна, затворих вратата зад него и заключих. Облягайки се на най-близката маса, притиснах възглавничките на дланите си към очите си.

Повече от всичко на света исках да се свлека на пода, да обвия ръце около коленете си и да се отдам на сълзите, които сдържах още когато онзи първи ужасен въпрос, който ми беше хвърлен като коктейл Молотов от репортерите.

Как може някой да мисли, че имам нещо общо със скъсването на Боун и Амбър? Та аз дори не го познавах тогава.

Кой им е казал подобно нещо? В това няма никакъв смисъл.

Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и въздъхнах.

Предписанията, които началникът на пожарната команда остави на бара, бяха цяла купчина. Като добавка към надвишаване на капацитета, той написа, че Аквариума има пожарогасители с изтекъл срок на годност, че не сме тествали редовно системата с пръскачки за гасене на пожар и още три неща, които ми се сториха напълно измислени.

— Каква луда нощ — Картър вдигна един преобърнат стол и посегна към следващия.

Барът е полуразрушен. Две маси, три пейки, шест стола… всичко счупено. На пода имаше натрошено стъкло, заедно с разлети питиета, повръщано и нещо, което приличаше на кръв от боя. Чаши покриваха масите, някои преобърнати, а алкохолът в тях капеше по пода.

Дори, Картър и аз оглеждахме разрушенията с едни и същи тъмни изражения.

— Вие може да се прибирате. Аз ще се оправя с това.

И двамата ме погледнаха все едно бях луда. И може би бях, но точно сега не можех да говоря общи приказки, докато почиствах разрушенията.

— Няма начин. Ще почистя тези маси и ще ги попия. Картър ще изнесе счупените мебели, а ти ще почистиш пода. Да се залавяме. — Дори звучеше като сержант на наряд и двамата се заловиха на мига за работа.

Гледах още известно време разрушенията, преди да премигна, правейки сметки на ум. Нямаше какво да се направи тази вечер, но препоръките на началника щяха да изядат повечето, ако не и всички пари от тази вечер. Но първо трябваше да платя на Картър и Дори. Днес се заеха с всичко с такава отдаденост, че заслужаваха дори повече пари.