Истински порочно - книга 1

Глава 27

                           Рипли

Застинах, когато песента, която бях чувала стотици пъти по радиото, зазвуча посветена на мен и изпълнена на живо в моя бар.

Татко ще побеснее. Логиката му бе толкова изкривена и огорчена, че дори не мисля, че щеше да се зарадва на допълнителните пари, които щяхме да спечелим днес, имайки предвид двете кънтри звезди, които заемаха сцената, която ми бе забранил да се използва.

Но може би, ако не научи…

Клиент метна още една двайсетачка на бара и реших, че не ми дреме откъде идват парите. Имам сметки за плащане и клиентите влизащи в бара бяха единственият начин да ги получа и да съм способна да задържа това място над водата. Без да споменавам, че исках да върна онези хиляда долара, който мазникът Стан бе платил за ипотеката, за да му кажа, че може да си ги завре там, където слънцето не огрява.

Затова се фокусирах върху факта, че Аквариума прави удар и никакво дъвчене от страна на баща ми, ако научеше, нямаше да ме накара да сваля Зейн Фриско и Боун Трашър от сцената. Упоритият ми старец точно сега щеше да затръшне вратата, ако беше тук. Е, аз нямаше да го направя. Изтласках мислите за него от ума си и казах бърза молитва да не ни свърши ликьора. След това се върнах към правенето на питиета и взимането на парите.

За няколко часа направихме повече пари, отколкото Аквариума заработваше за цял месец, дори може би за два. Дори Ърл и Пърл вече се усмихваха, след като им казах, че тази вечер питиетата им са за сметка на заведението. Джим изчезна, когато тълпата стана по-голяма, и сега на стола му седеше един червенокос мъж с блондинка в скута.

Един намусен мъж по-малко, за който да се тревожа, и повече място за плащащите клиенти.

— Това е страхотно! Видя ли, че дори са осигурили охрана на вратата? — изкрещя Картър надвиквайки музиката, и взе четири бири, отваряйки ги. — Аквариума се върна, бебче!

Той сложи бирите на бара и ме сграбчи през кръста, вдигайки ме и завъртайки ме във въздуха.

Песента свърши и аз се плъзнах надолу по тялото на Картър. Погледът на Боун се впи в моя, когато краката ми докоснаха пода.

— Какво ще кажете да запалим това място? Имам една друга песен, която вероятно сте чували веднъж или два пъти. Казва се „Ще се бия за нея“.