Истински порочно - книга 1

Глава 1

Боун

Веднага щом последният акорд на чисто новият ми сингъл заглъхна, поставих микрофона на стойката и тръгнах да слизам от сцената, оставяйки светлините и рева на тълпата зад себе си.

Къде е тя, по дяволите?

— Боун…

— Страхотно шоу!

— Добра работа!

Над шума от пищящите фенове, хората от екипа ми ме викаха, но аз игнорирах всички и се насочих към съблекалнята си. Не ми се занимаваше точно сега с всичко това.

Само няколко човека знаеха за плановете ми да направя предложение и не можех да понеса съчувствените изражения на лицата им. Мамка му, нямах нужда от ничие съжаление. Не беше като да съм останал сам пред олтара. Вероятно полетът на приятелката ми бе закъснял или отменен… И не си вдигаше телефона. Просто трябваше да намеря начин да се справя с това. Някак.

Амбър, най-добре да има добро обяснение къде се намираш! Знаех, че е независима и също толкова упорита, колкото и аз, но това не значи, че няма да се тревожа, след като изчезна по този начин.

Отворих вратата на съблекалнята си, където на табелката бе изписано моето име, с такава сила, че тя се удари в стената и отскочи, затваряйки се, завъртях ключа и се облегнах на дървената каса.

Поне родителите ми не са тук. Исусе! Това щеше да е повече отколкото ми се искаше да преживявам.

Те са ми родители и ги обичах до смърт, но това нямаше да ми се размине току-така и майка ми щеше да започне да ми обяснява, че трябва да мисля, преди да действам.

„Бракът е свещен съюз, Боун. Сто процента сигурен ли си, че тя е точната жена?“

Човек би си помислил, че мама трябва да е супер щастлива да добави още една снаха към семейството, но истината е, че беше по-щастлива като отказах бейзболната стипендия за Държавния университет, за да замина за Нашвил.

Когато натоварих ръждивия си стар пикап с дрехите и китарата си, тя ме прегърна силно и ме заля със специалните си мъдрости.