Истински порочно - книга 1

Глава 37

                             Боун

Текстът на новия ми сингъл зазвуча в главата ми, откакто Рипли седеше до мен на предната седалка.

Ще те изведа на разходка,
С моя 442.
Ще минем по старите улици,
Както го правихме преди.
Всичко може да се е променило,
Но любовта ми към теб си остава все същата.
С теб до мен.
В моето ново старо возило.
В моя 442.

Бях написал песента мислейки, че Амбър ще бъде до мен, но тя никога не бе сядала в тази кола. Беше ми доставена вечерта преди концерта, на който планирах да й предложа. Нощта, в която тя се бе омъжила за друг.

Раната може все още да бе прясна, но днес вече не ми причиняваше болка.

— Къде отиваме? — попита Рипли.

Отърсих се от мислите за Амбър, тъй като не исках да мисля за нея.

— Първо до спешното, за да ти погледнат глезена.

Изражението на Рипли стана паникьосано.

— Не, не можем да идем. Не мога да си го позволя. Освен това, нямам нужда от лекар, за да ми казва, че съм си изкълчила глезена, че трябва да седя цял ден, да му слагам лед и да го държа на високо.

Въпреки протестите й, се насочих към болницата.

— Достатъчно упорита си, за да ми кажеш, че имаш нужда от лепенка, ако изгубиш ръка, затова не ми казвай какво мислиш, че ти трябва. Аз казвам, че ще ти направят рентген. Не знаем колко зле е положението в действителност.

Рипли ме стрелна с поглед.

— Ако изгубя ръка, ще те моля да ме заведеш в болница. Не съм идиот — сопна се тя и реших, че това е по-добре от паниката, която видях на лицето й преди малко.

— Не казвам, че си идиот. Казвам, че си твърдоглава. Но познай какво? Аз също съм такъв.

Тя погледна право напред, а когато заговори гласът й бе толкова тих, че двигателят на колата почти я заглуши.

— Виж, не съм просто упорита. Не мога да отида в спешното. Нямам осигуровки. И нямам достатъчно пари. Аз просто… не мога. Не точно сега. Ще се оправя. Просто ме заведи обратно при Хоуп, мога да я чакам в колата докато й свърши смяната.

Мамка му, тя сериозно ли говореше? Не можеше наистина да го мисли. Един поглед към Рипли и начинът, по който бе опънат гърба й и брадичката й бе вирната, ми показаха истината.