Истински порочно - книга 1

Глава 16

                             Рипли

Думите на Боун Трашър рикошираха в гърдите ми като някаква фундаментална истина, когато Хоуп бутна две питиета към мен.

— И двете са двойни. Ще си скъсам циците от бачкане, докато затворим, затова, ако имаш нужда от нещо, заповядай зад бара и се обслужи.

Звукът от китара се извиси над шума от тълпата и ниският, дрезгав глас на Боун изпълни бара, когато започна да пее. Ако носех бикини, щяха да са загубена кауза само след няколко секунди, но поне щях да ги задържа обути. Видях поне дузина жени да смъкват прашките надолу по краката си изпод полите и да ги мятат на сцената. Йююю.

Само след минути все едно торнадо бе минало през магазин на Виктория Сикрет и бе изсипало планина от гащи пред Боун Трашър. Предполагах, това беше нещо нормално за него.

Как беше възможно гласът му да е толкова опияняващо секси? И защо звучеше така, сякаш говореше директно на мен, когато каза всички онези неща преди няколко мига?

Ако се обърнех, дали ще помисля и че пее лично на мен?

Тоооочнооо, Рип. Леко разочарование премина през мен, но аз побързах да го погреба. Не е като да искам да пее за мен. Имах си правилото с причина.

Освен това, по целия Боун Трашър имаше щампована думата „беда“ и една жена трябва да е сляпа, че да не я види.

Не съм сляпа, уверих сама себе си и глътнах на екс поредното питие.

А и това е, което правят знаменитостите. Влизат в един бар, все едно го притежават и го завладяват. Без да искат позволение и без да искат прошка. Макар че от бързината, с която Хоуп наливаше питиетата, и начинът, по който барманките й летяха, за да налеят на всички клиенти и улавяха летящите към тях банкноти, не се и налагаше той да иска позволение. Боун Трашър вероятно бе добре дошъл тук, когато и да го обхване лудата идея да излезе от дома си, за да се позабавлява.

Алкохолът ме удари по-силно с двойния шот и в замъгления ми ум започна да се формира план. Имаше една жена, която се свързваше с всички барове и клубове в града и им даваше номера си, за да й пишат, когато наблизо беше забелязана знаменитост или професионален атлет. Тогава тя изпращаше съобщение на стотици хора и скоро мястото се пълнеше с народ. Птичката, която е пратила съобщението, получаваше хубаво заплащане, задето е пропяла или поне така бях чувала.

Имах номера й, но никога не бях го използвала. Не е като в Аквариума да бъка от знаменитости, но дори в няколкото пъти, в които Зейн Фриско е идвал в бара, никога не съм се замисляла да пиша, макар че парите определено нямаше да са ми излишни. Дори разорена изглежда имах стандарти или може би просто не бях такъв човек. Зачудих се, дали Бранди знае номера, защото тя вероятно щеше да е първата, която да се обади при един подобен случай. Всичко за пари. Може би е съдба, че никога не се появяваше на работа, когато Фриско идваше в бара.

Но дори и някоя голяма риба да дойде в Аквариума, не мислех, че би имало ефект. Задраскайте това, знаех, че няма да стане. Полазваха ме ледени тръпки само като си помислех за това. Освен това, Аквариума бе черна точка на картата на този град.

Убийството на музикалната кънтри легенда Джил Грийн и любовницата му Ронда Фишър все още не е разгадано.

Животът ми щеше да е коренно различен, ако Джил Грийн никога не бе стъпвал в бара ни. Тъгата за това, което можеше да бъде, бе напоена с раздразнението и гнева ми насочен към знаменитостите, които носеха чувството, че всичко им е позволено като втора кожа и които взимаха всичко, което пожелаеха, без да ги е грижа за семействата, които оставят съсипани след себе си.

Посегнах към питието си и го надигнах. Тази вечер щях да се напия.