Истински порочно - книга 1

Глава 7

                           Рипли

Бутилката с Джак бе празна и Фриско се изтласка от бара, изправяйки се. Беше прекарал последния час на телефона, говорейки с хора за ситуацията, докато Боун Трашър седеше мълчалив на бара, изсипвайки алкохол в гърлото си.

Утре мъжът щеше да е доста наранен и то не само гордостта му. Прекарах достатъчно години зад бара, за да разпозная тежкия махмурлук.

— Свърши ли, човече?

Моя работа бе да преценя колко се е отцепил някой, преди да го отпратя от бара си и заваляните думи на Фриско, както и странните му движения ми казаха, че и той е пиян.

— Искате ли да ви повикам две таксита?

Боун най-после проговори.

— Имам кола — той измъкна ключовете от джоба си и нещо полетя, падайки на пода.

Зрението ми бе далеч от идеалното, но нямаше как да не забележа, че диаманта с размер на метеор върху сребърна халка беше годежен пръстен.

О, мили Боже, щял е да предложи на приятелката си?

Въпросът се стовари върху мен, докато Боун продължаваше да пие.

Сега вече разбирам, защо той бе така разярен в началото и след това защо се умълча. Позволих на вероятностите да преминат няколко пъти през ума ми.

Уау. Това не е ли като ритник в топките? Планираш да предложиш, мъкнеш със себе си камък, достатъчно голям, че да се ползва като котва на лодка, а приятелката ти се омъжва за друг.

И именно заради това, избягвах знаменитостите на всяка цена. Техният живот не бе нормален, а аз нямах желание да имам нищо общо с лудостта, която ги преследваше като хрътка.

Боун стана и взе пръстена от пода, но вместо да го пъхне обратно в джоба си се върна до бара и го плесна върху дървената повърхност.

Примигнах, надявайки се да не се издраска. И все пак, какво ме интересуваше.

— Ето. Мисля, че е повече от достатъчен да покрие сметката за тази вечер. — Той махна към столовете, на които бяха седели Ърл и Пърл. — Както и тяхната.

Стисвайки ключовете си в ръка, той каза на Фриско.

— Да се махаме, преди циркът да се е появил.