Истински порочно - книга 1

Глава 34

                             Рипли

— Не мога да ти кажа, колко много оценявам това. Сериозно, длъжница съм ти — казах на Хоуп, докато се качвах в пикапа й на път за Белия жребец.

Тя ми хвърли бърз поглед.

— Държиш се така, все едно последния път като се видяхме не ти предложих работа и футона си.

— Да, но сега съм с печална слава.

— Спри се. Ти все още си най-добрата ми приятелка. Не ми дреме дори да ми кажеш, че си мутант, работещ за Х-Мен, футона и работата са твои.

Засмях се на препратката й към комиксите, когато ме осени друга мисъл.

— Шефът ти нали няма да се ядоса, задето си ме наела?

— На шефа ми не му дреме за нищо друго освен за печалбите, които прибира вечер. Докато продаваме алкохол, той е доволен. Не го интересува кой го продава, стига този човек не краде. Такива се уволняват на мига.

Говорейки за крадящи служители, най-после реших да споделя това, което пазех само за себе си прекалено дълго време.

— Бранди краде от оборота на Аквариума по време на всяка смяна, през последната година и половина, дори може би повече.

Хоуп спря на червен светофар, а устата й остана отворена от шока.

— И не си уволнила кльощавата кучка? Защо, за Бога?

— Татко не ми позволи. Каза, че вероятно не съм й плащала достатъчно.

— Майтапиш ли се? — гласът на Хоуп се извиси една октава.

— Не.

Тя поклати глава.

— А в същото време, ти не си взимала заплата от седмици.

Кимнах, защото и двете знаехме, че това е факт.

— Мисля, че ще повърна. Ако малката уличница се приближи до мен, ще си тръгне със сини очи и счупен нос.

— Тя не си струва да се занимаваш.

— Може би не, но все пак си го заслужава. Тя ще сравни бара със земята. Давам й седмица, най-много две.

Сърцето ми заблъска силно при тази мисъл, но точно сега нямаше какво да направя.

— Ако изкара месец ще съм шокирана. Обаче може и двете да грешим, може да го превърне в някакво курвенско заведение, където се ходи без блузи, и да спечели повече пари от мен.