Истински порочно - книга 1

Глава 25

                            Рипли

Петък вечер в Аквариума обикновено бе малко по-забързано отколкото през другите вечери от седмицата, но тази вечер определено не беше както обикновено.

Няколко туриста се появиха с гидовете си около пет часа, надничайки развълнувано в женската тоалетна, все едно мъртвите тела на майка ми и любовника й все още лежаха на пода. Но това не беше изненадващата част. Това се случваше поне три пъти на седмица.

Изненадата беше, когато се настаниха на бара и си поръчаха питиета. С алкохол. И то от скъпия.

Добре. Добър знак.

Ърл и Пърл се показаха, заемайки обикновените си места около седем часа, а Естебан се събуди от дрямката си.

— Дърт пръдльо. Дърт пръдльо. — изграка той.

Още един редовен клиент, Джим, който не пропускаше да идва във вторник и петък от десетилетия, отиде до клетката и метна цяла шепа ядки вътре.

— Проклета птица. Някога ще научиш ли нещо ново? От години приказваш едни и същи простотии.

— Покажи ми парите.

Мисля, че Естебан бе научил тази реплика от ерата на Джери Магуайър, но го съскаше винаги, когато някой му кажеше нещо за речника, което ме навеждаше на мисълта, че птицата бе много по-умна от повечето хора в бара.

— Майната ти, тъпа птицо.

— Майната ти. Майната ти. — Естебан заповтаря на висок глас. И не е като да не го е казвал преди, обаче туристите го гледаха с оцъклени погледи.

— Той псува?

— Надявам се, че не се чувствате обидени. Сигурна съм, че е по-умен от мен, но просто отказва да разбере, че езикът му невинаги е подходящ за по-учтива компания.

Жената поклати глава и се засмя.

— Страхотно попълнение към бара е. В туристическия журнал пише, че е подарък?

Кимнах, усмихвайки се леко.

— Да, така е, което значи, че няма как да го върнем, когато започва да ни влудява с нецензурния си речник.

Мъжът поръча още едно питие и аз приех парите с широка усмивка.

След час всичко започна да става адски странно. И под странно имах предвид, забързано. С много плащащи клиенти.