Истински порочно - книга 1

Глава 24

                              Боун

Беше минало доста време откакто за последно се измъквах от леглото на жена в ранните часове на сутринта. Това, което още повече ме изненада, бе, че не исках да си тръгвам.

Един път трябваше да е достатъчно. Но, мамка му, трите рунда, които изкарахме, не бяха достатъчни.

Макар да не познавах добре Рипли, не беше нужно да съм гений, за да знам, че присъствието ми в апартамента й на сутринта нямаше да бъде посрещнато добре.

Ето защо сега седях на люлеещия се стол в края на дока ми, с въдица в ръка пред декоративното си езеро в седем и половина сутринта, облечен с тениската, която съблякох от тялото на Рипли миналата нощ и която все още носеше цитрусовия й аромат.

Нямаше смисъл да се връщам в леглото, защото бях посегнал към нея и знаех, че искам още.

Как, по дяволите, се забърках в тази каша?

Всяка от жените, които снощи ме замеряха с бикините си, щеше да ме окове за леглото си с белезници, за да не си тръгна тази сутрин, но не, аз трябваше да хвърля поглед върху единствената жена в бара, която не просто не носеше никакви бикини, но също така и не искаше да има нищо общо с мен. Освен това съществуваше и фактът, че тя едва ли би ме докоснала, ако беше трезва.

Умно, Боун. Много умно.

Сега бях идиотът, който иска още един шанс с мацката, която вероятно не си спомняше какво се е случило миналата вечер.

Рязко дръпване на кордата ме откъсна от мислите ми и започнах да я навивам. Рибата се бори няколко минути и накрая спря. Когато издърпах кордата, на кукичката нямаше закачено нищо.

Вероятно ще имам същия успех и ако се опитвам да вържа Рипли…

Но припомняйки си колко страхотно се чувствах, с тялото й обвито около мен, реших, че нямам нищо за губене ако опитам.

Рибата отново клъвна, а аз съставих план за действие. Какво точно ще ми е нужно, за да накарам тази жена да клъвне?

Докато изтеглях доста голямата синьохрила риба-луна, идеята ме осени. Прехвърлих всичко в ума си няколко пъти, обмисляйки най-добрия начин, по който мога да я приведа в действие, когато телефонът ми извибрира, а рибата се освободи от кукичката.

По дяволите!

Единственият човек, който си позволяваше да ми звъни толкова рано, бе майка ми, но щом погледнах към екрана, определено не беше тя.