Истински порочно - книга 1

Глава 33

                              Боун

— Ти да не би да правиш абсолютно противоположното на всичко, което ти кажа? Защото точно сега, бащата на едно хлапе от колежа се обади и заплаши да повдигне иск за милиони за нанесени емоционални щети, задето си изкарал акъл на сина му!

Ник отново беше подивял.

Отбягвах обажданията му, затова той най-после дойде в дома ми, а охраната ми го бе пуснала. Беше със списъка с одобрени гости… засега. Ако продължаваше да ми говори все едно съм на десет, нямаше да бъде добре дошъл тук още много време.

И все пак, нямаше как да не се разсмея на това, което се случи вчера.

— Хлапето се напика пред къща пълна със студентки. Каква е вината ми, че бащата е отгледал напикаващ се шибаняк, който се набутва в лайна по-дълбоки отколкото може да преплува?

При смеха ми, лицето на Ник стана още по-червено.

— Кълна се в Господ…

— Трябва да чуеш нещата от страна на свидетелите, защото има петнадесет момичета, които могат да свидетелстват, че нито съм повишил глас, нито съм докоснал хлапака. След това половин час раздавах автографи и се снимах с тях, докато той триеше снимките от телефона си и ги махаше от облака. Просто му казах, че ако снимките се появят, ще се върна за една по-неприятна визита, а момичетата му обещаха, че повече никога няма да прави секс, ако продаде снимките — спрях за миг. — Макар че, съмнявам се, че някое момиче ще легне с него, след като се напика пред цялата тази група. Тези момичета са безпощадни.

— Какво, по дяволите, им даде? Пари?

Поклатих глава.

— Не, дадох им номера на Чарити. Ще получат билети, за което шоу пожелаят.

— Просто казвам, че ще е най-добре това да не стига до съда. — Ник потърка челото си в палеца и средния си пръст, вдигайки ги нагоре по линията на косата си.

— Защо да стигне? Не правя глупости. Кажи на бащата, че синът му ще се озове в държавен университет, ако предприемат нещо, тъй като аз ще го съдя за навлизане в личното пространство или някаква такава простотия. Измисли си нещо ако трябва. Трябва да има някакъв закон. Имаш номера на адвоката ми. Справете се с това.

Ник най-после ме погледна, а лицето му възвръщаше нормалния си цвят.

— Можеш ли, моля те, да се скатаваш? Имаме на главата си тази каша с медиите, които те обвиняват, че си изневерил на Амбър, отделно хората й звънят със собствени обвинения, а на всичко отгоре утре трябва да ходиш в две радио станции за сутрешно шоу, в което да промотираш новата си песен, за която би трябвало да говорят хората.

— Мислех, че няма такова нещо като лоша реклама. А и сингълът си изкачва задника нагоре в класациите, затова не можеш да ми кажеш, че нещо от това вреди на цифрите ми, Ник.

Той погледна към тавана, вероятно молейки се да намери търпение, но трябваше да знае, че съм прав. Това не ми беше първото родео.

— Движиш се по тънката линия между известността и неизвестността. Внимавай къде стъпваш.

— Дори няма да се преструвам, че знам какво значи това, но ще ти кажа едно… всичко, което пресата пише за това, че съм изневерявал на Амбър, е лъжа. Това трябва да бъде опровергано, защото няма нито капка истина в него. Затова, защо не се заемеш с въпроса и не видиш дали не можеш да го решиш?

Въздишайки, Ник се изправи.

— Добре, но трябва да стоиш далеч от това момиче от бара. Там няма нищо освен неприятности.

Беше факт, че Ник винаги умееше да ми каже точно това, което ще ме разяри най-много и днес не беше изключение.

— Няма начин. Ти си върши твоята работа, нека Чарити си размърда задника и да свърши своята, а аз ще процедирам с моята така, както сметна за добре.

Той поклати глава, а аз го изпратих до вратата.

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

— Не е ли така винаги?

Щом затворих вратата зад него, прекарах останалата част от деня с китарата, тефтера и молива си, записвайки повече текстове и мелодии, отколкото през последните месеци.

Рипли бе една страхотна муза и всеки път щом се замислех за нея, се улавях, че се усмихвам.

Най-после оставих тефтера си, когато слънцето залезе и включих звука на телефона си. Имах пет съобщения от Ник, но ги игнорирах. Звъннах само на Фриско, щом видях, че е звънял.

— Какво става, човече?

— Може би искаш да чукнеш името си в Гугъл.