Истински порочно - книга 1

Глава 40

                             Рипли

О. Боже. Мой.

Боун ме чукаше с пръсти в кухнята си… и беше невероятно.

Извих бедра, търсейки по-голям контакт, по-дълбоко, по-силно, по-бързо. Не ме интересуваше какво прави, но имах нужда от повече.

— Моля те — прошепнах, въпреки че мразех да моля.

— Точно сега може да поискаш всичко, и ще ти го дам — гласът му бе дълбок и дрезгав и накара зърната ми да настръхнат под тениската.

— Имам нужда от повече.

Сините очи на Боун потърсиха лицето ми.

— Захарче, ще ти дам всичко.

Той измъкна пръстите си от мен и обхвана задника ми с две ръце, вдигайки ме от стола. След това ме отнесе до огромната маса, която бе на няколко метра от кухнята и ме сложи върху хладната дървена повърхност.

— Това е закуска, с която лесно мога да свикна. — Той наведе глава, обвивайки устни около твърдото връхче на гърдата ми, през памучния плат и засмука.

Наелектризиращо удоволствие премина през тялото ми, запалвайки всичките ми сетива и карайки ме да забравя за наранения си глезен.

С другата си ръка, Боун вдигна тениската нагоре и плъзна пръст в мен.

Един дълъг, широк пръст.

Извих се, облягайки се на лакти на масата, докато Боун свиреше на тялото ми със същото умение, с което свиреше и на китарата си. Зъбите му ме хапеха, подръпвайки в същото време зърното ми, точно както бе направил с устната ми, и аз простенах.

Той ме пусна и издърпа тениската през главата ми.

— Така е по-добре.

След това се върна към задачата си, смучейки другото връхче, докато и двете не станаха твърди като камъчета.

Няма да се случи. Все още не. Невъзможно е.

И все пак, вълната на оргазма закипя във вените ми, разкъсвайки ме от вътре.

— Още — викът ми бе едновременно молба и заповед и бе посрещнат от стон от устните на Боун, докато пръстът му се тласкаше в мен все по-бързо и по-бързо, като в същото време потъркваше с палец клитора ми.

— Да. Да. Да. — Цялото ми тяло потрепери и зрението ми се размаза. Освобождението премина през мен, превръщайки тялото ми в желе.