Истински порочно - книга 1

Глава 30

                               Рипли

Устата ми остана отворена от думите на Боун, а той се наведе към мен, за да открадне още една целувка, преди да забие члена си дълбоко в мен, още с първия тласък. Пресегнах се, за да се хвана за хладното дърво и преди да успея да се приспособя към това колко добре ме изпълваше, той се отдръпна и се тласна отново напред. Бързо, а след това бавно. Бързо и после бавно. Промяната на ритъма накара тялото ми да пламне и аз сграбчих по-здраво ръба на бара, докато кокалчетата на пръстите ми побеляха.

Докато той се тласкаше в мен отново и отново, аз се опитах да задържа оргазма си, колкото може по-дълго, все едно му доказвах някаква гледна точка.

— О, Господи — извиках, когато оргазмът се озова на ръка разстояние. — Боун. Боже.

— Дай ми го. Искам да те чуя.

При заповедта му, стонът, който опитвах да задържа, се изля от устните ми.

— Мамка му, да! Да!

Той се тласна в мен и тялото ми се напрегна, а удоволствието прониза всяка моя клетка. Най-после Боун забави тласъците си, а членът му запулсира в мен.

Той простена нещо неразбираемо. Навеждайки глава, притисна челото си в моето, докато се борех да си поема дъх.

Някой започна да блъска по вратата и двамата вдигнахме рязко глава към предната част на стаята.

— О, Боже мой. — Скочих от бара в същия миг, в който Боун излезе от мен. — Трябва да се махнеш от тук. Веднага. Върви!

— Още не съм свалил презерватива от члена си, а ти…

Грабнах дънките и ги задърпах нагоре по краката си. Боун мина зад бара, предполагам, за да свали презерватива си, а аз започнах да обувам ботушите си.

— Върви! — махнах му към вратата, докато той прибираше члена си и закопчаваше панталоните си.

— Да не си луда? Посред нощ е, мамка му. Няма да те оставя да отвориш сама вратата.

— Тогава се скрий.

— Няма начин.

Удрянето по вратата прозвуча отново.

— Изгубих си портфейла! — извика глас отвън. — Има ли някой?

Забързах към вратата, но Боун се пресегна и хвана ръката ми, издърпвайки ме назад.