Бях в бара и наблюдавах изпълнението на Деймън.
Същевременно и мислех какво да правя с живота си.Майка ми все още не ме е търсила.Може би вместо с нея трябва да поговоря с Нелсън, доведеният ми брат.Не мога да повярвам с какви глупости се занимава.
-Сю взех ти мохито, за да се отпуснеш малко.-каза Киара и ми подаде чашата с коктейла.
Въздъхнах и отпих от нея.
-Хей !-изкрещя Аника, когато Деймън се приготви да слезе от сцената.
Той се огледа и след това спря погледът си на нашата маса.
-Ела при нас !-покани го и той я изгледа объркано.
-Какво правиш ?-прошепнах през зъби, но тя продължи да се усмихва широко към Деймън.
Той дойде до нашата маса и постави ръката си на облегалката на моя стол.
-Здравейте ?-поздрави въпросително
-Здравей аз съм Аника, а това са Киара, Скот и Сюзън.-представи ни.
-Деймън, приятно ми.-отвърна
-И на нас, та нека кажем, че искаме една мъничка услуга от теб.-каза Ан и аз затворих очи.-Би ли взел приятелката ни Сю от лекции утре ?-попита и той се наведе към лицето ми, защото бях обърната в гръб.
-Ти не си ли..-започна, но го прекъснах
-Аз съм.
-Не ме разбирай погрешно, но не си ли достатъчно голяма, че да се прибереш сама ?-едвам се сдържаше да не се засмее.
Почувствах се доста неудобно.
-Не е до това дали е голяма или не.-извъртя очи Скот, по-големият брат на Аника.
-Тогава я вземи ти или пък някоя от вас двете, нали сте и приятелки ?
-Виж сега, ще ти дам адреса на университета и от теб се иска само да я вземеш.
-Съжалявам, но не мога.Зает съм.-каза и се обърна да си тръгне.
-Но..-започна Киара
-Ще се прибера сама.-отвърнах спокойно.
-Ами ако онзи ти направи нещо ?-попита Ан
-Ще остана след лекции.Просто ще кажа на мис Тачър, че имам нужда консултация по предмета и.
На другия ден
Приготвих се за лекции и излязох от нас като не пропуснах да кажа "Добро утро "на татко, както обикновено правех.По пътя си мислех само как ще се прибера без да се засека с онзи задник.
