Слязох от таксито и влязох в сградата, в която работеше.Докато вървях към ансансьора се сетих, че не съм се чувала с Деймън от онзи ден.Липсва ми, но ще трябва да забравя за него.
Почуках двукратно на вратата и преди да успея да докосна бравата, тя се отвори от Леон, който ме задърпа вътре и ме засипа с целувки.И то едно целувки, все едно ме целува индианец.Като дивак е , единствените емоции, които изразява са гняв, омраза и непрестанна нужда за секс.
-Съжалявам, че снощи се натрясках.-прошепна срещу кожата на врата ми, преди да я захапе нежно ,карайки ме да изстена.
Ръцете му се озоваха под бедрата ми, повдигна ме и ме постави върху дървеното бюро.Избърза да свали палтото ми, а веднага след това да разкопчее дънките, с който бях.
Изобщо не си представях подобен начин живот, в който постоянно да му угаждам на нуждите.
-Затова ли ме извика тук ?-попитах, избутвайки го от тялото си.
Закопчах копчето на дънките си,
което разкопча току-що и запасах блузата си.
-А за какво друго ?-отвърна задъхано
и виждайки намусената ми физиономия, добави-Шегувам се, нали ти обещах да те изведа някъде ?
-И ?-погледнах към дръпнатите щори.
-Отмених всичките си срещи заради теб, не се ли радваш ?-прибра двата хвърчащи косъма зад ухото ми и захапа устни.
-Не бих искала да преча на работата ти.-отвърнах, гледайки към захапаните му устни.
Никъде не ми се ходеше с него, исках да се прибера и да поспя.
-Да тръгваме.-задърпа ме към вратата.
-Чакай, изцапала съм те с червилото.-посегнах към устните му и се опитах да изтрия петното колкото бе възможно.
Днес беше изключително спокоен, сигурно се дължеше на миналата вечер.Вървяхме към ансансьора, когато асистентката му изкочи из зад саксията с високия фикус, сякаш беше чакала от цяла вечност, за да ни пресече пътя.
-Господин Бернар отново ми се обади, сигурен ли сте че искате да отмените срещата ?-попита, притискайки таблета пред гърдите си, за да изпъкнат още повече.
-Не ме занимавай с този нахален французин.-отвърна с пренебрежение съпругът ми и продължи към ансансьора.
Преди да тръгна след него дребната ми хвърли убийствен поглед и си измърмори нещо под носа.Тъкмо, когато си отворих устата да и отвърна, Леон се провикна и закрачих към него.
