Изчаках го да излезе и скрих храната под леглото.След няколко минути Карлос дойде на проверка и на връщане взе подноса обратно.
Нямах представа колко беше часа, но ми се доспа и се върнах в леглото.
Свих се на кълбо и затворих очи.
Трябваше да спя по-леко тази вечер,
нямах никакво доверие на този Доусън, не и след онези закани.
***
Спах около два часа и се събудих от отварянето на вратата.Беше той, едвам държах очите си отворени.
-Взех ти тези.-хвърли ми една бяла торбичка като на куче.
Надикнах в нея и видях, че ми беше взел инхалаторна помпа и разтвор за нея.
-Искам да се чуя с майка ми.-измрънках
-Да беше стояла мирно днес и щеше да я чуеш.-изправи се от мястото си и тръгна към вратата.-Недей да се разглезваш много, няма да проявя милост само, защото имаш астма.
-Я се гръмни.-казах, след като излезе
Измина дълъг интервал от време след посещението му и вече трябваше да е заспал.Отидох до прозореца и видях, че под него беше застанал само един от пазачите му.В момента разговаряше по телефона и едва ли щеше да ме забележи.
Отворих прозореца и прескочих дървената рамка.Седнах на външния перваз и изпъчих гръдта си, вдишвайки дълбоко.Силният вятър разроши косите ми и накара кожата ми да настръхне.
Липсваше ми родният град и всички хора, които обичах в него.Де да имаше начин да запратя Леон в някоя черна дупка.
Погледнах надолу и изчислих разстоянието от прозореца до земята.Не беше толкова високо, но нямаше кака да скоча без да не ме забележат.Веднага щяха да тръгнат по петите ми и едва ли щях да успея да се спася.Най-много да вбеся онзи кучи син и да усложна ситуацията още повече.Не, не бях толкова глупава..
-Какво правиш ?-чух гласът му и се обърнах, за да видя, че е до вратата.
Бутна я с крак, за да я затвори и се насочи със заплашителна стъпка към мен.
-Имам нужда от въздух.-отговорих честно
-Знаеш ли какъв въздух ще ти дам ? Влизай веднага вътре и не ме ядосвай.-нареди
Изпуфтях и се върнах в стаята като затворих прозореца след това.
-Човек да не те остави за пет минути.
