Пристигнахме пред неизмерното им имение, което бе заобиколено от всички страни с добре поддържана зелена морава и наскоро подрязани храсти, оформени във най-различни фигури.По средата на площада се простираше фонтан с два ангела, от чиито усти течеше шумяща вода.Две момчета се привтякоха да ни отворят вратите, макар че можехме и сами да го направим.Слязох от колата и се загледах в огромната къща.Беше наистина огромна, по-огромна от тази на семейство Доусън.Имаше охрана на всеки ъгъл, заедно с две озверени кучета, които охраняваха външната порта.
Нямаше как да не забележа и множеството камери.Сякаш тук се охранява самата държавна хазна.
-Благодаря ти за всичко Дилън, не знаех какво щях да правя без теб.-чух Деймън да благодари на приятеля си.
-Утре ще се видим.-отвърна той, някак смутено, гледайки към мен.
-Добре дошли г-н Деймън.-поздрави икономът, който отвори вратата
-Благодаря Джордж.-потупа го по рамото.-Баща ми тук ли е ?
-Тук е баща ти, тук е..-обади се възрастен мъж от добре излъсканото мраморно стълбище.-Принцът се завърна в кралската крепост..-добави подигравателно
-Обясних ти по телефона, дойдох с мир и не искам скандали.Сюзън е в опасност и няма къде да иде.Ще остане тук, докато нещата навън отшумят.Не те моля да приемеш и мен.Знам, че не искаш да ме виждаш, а по-малко да съм тук и затова ще си тръгна.
-Джордж, кажи на Елоиса да приготви стаята за гости и тази на некадърника също.-разпореди се мъжа-Не знам в какво си се забъркал отново, но няма да излизаш без мое знание от тази къща.Давам ти последен шанс да се поправиш, иначе оставаш завинаги на улицата.-посочи с пръст, докато разговаряше с него.-Чакам те в кабинета, искам да знам този път с какво си имаме работа.
Той кимна и го изчака да си тръгне.
Обърна се към мен и погали лицето ми.Вгледах се в очите му, бяха толкова спокойни, уютни и топли в сравнение с онези студени, бурни и коварни.
-Какво има ?-попита
-Всички онези неща, които каза той бяха лъжа.Аз те харесвам такъв, какъвто си.Прекарахме само една нощ заедно, кълна се.А и той беше в нетрезво състояние и дори заспа, докато го правихме.-започнах да му се обяснявам и на лицето му се появи усмивка.
-Знам, че никога не би си легнала с него, все нещо те е потиснало да го сториш.Вярвам ти.-отвърна
