Усетих, че спираме и погледнах през прозореца.Намирахме се пред библиотеката и нещото, което ми направи впечатление бяха изчезналите пукнатини по външните стени.
-Казиното ли ще ми показваш ?-попитах, но той не ми отговори.
Слезе и застана пред вратата, изчаквайки ме търпеливо.Отидох до него и ми връчи ключът в ръцете.
Смръщих вежди, но го взех и поставих в ключалката.Завъртях го в посока на часовниковата стрелка и бутнах внимателно вратата.Пред ме се откри гледка на реставрираният интериор на библиотеката.Беше като нова, всичко блестеше.
-Вече е твоя.-чух го да казва зад мен
-Моя ли ?-повторих
Струва ми се доста странно и съмнително да ми подарява цяла библиотека от нищото.Дори е подменил прашните и изпокъсани книжа с нови.Със сигурност ще ми поиска нещо в замяна.
-Какво има ?-попита
-Първо насочваш пистолет към мен и хората, които обичам.След това ме отвличаш и едва не ме убиваш.А сега ми подаряваш библиотека просто ей така и ме питаш какво има ?!Ти подиграваш ли ми се ?
Замазваш ми очите със скъпи подаръци, за да може другата седмица да ти пусна ?
-Колко си неблагодарна, не виждаш ли, че..
-Не искам нищичко от теб, ето
вземи си ключа.-хвърлих го пред краката му и тръгнах към вратата, но дългите му пръсти се обвиха около бицепса ми, спирайки ме.
-Грубият Леон ли предпочиташ ?Опитвам се да те накарам да се почувстваш по-добре след тези няколко дни, а ти ?
-И какъв е смисъла като утре пак ще ми крещиш и ще се държиш с мен като с животно ?
Той замълча, гледа ме известно време и се обърна към вратата.
Тръшна я толкова силно след себе си, че имаше вероятност да я изкърти с пантите.
Щом излезе клекнах да вдигна ключа и отидох да го оставя върху бюрото, където обикновено седеше Лесли, но там ме чакаше черна кутия с огромна бяла панделка.
Развързах я и вътре открих другите две части от любимата ми поредица.
Винаги съм искала да си ги закупя, но или нямах финансова възможност или се изчерпваха.
Извадих едната от кутията и прокарах внимателно пръсти през гладката и корица.Разгърнах листите и несъзнателно ъгълчетата на устните ми се извиха в усмивка.
Може би малко прекалих.Може би наистина се е опитвал да ми оправи настроението.Но не мога да приема подаръка му, все едно нищо не е било.Много ли го ядосах с реакцията си ?Ами ако сега наистина вече построи казино ?
