-Не.-отсякох
-Мамицата му.-изплю Милър и разтегна вратовръзката около врата си.
-Но Леон никога не ме е насилвал.
Омъжих се за него, защото ми обеща, че ще помогне на баща ми да си изплати дълговете.
-В момента си пропиляваш шансовете за един прекрасен живот.-поклати разочаровано глава Реймунда.
-Може ли вече да си вървя ?-попитах
и тя въздъхна.
-Разпита приключи.-отвърна със самодоволна усмивка Милър.
Той също се изправи и ми отвори вратата.Когато излязох видях Деймън да разговаря с адвокат Ленън отсреща.
-Г-н Ленън ?-беше в гръб, но чувайки името ми се обърна.
-Здравей Сюзън, как си ?-усмихна се дружелюбно.
-Била съм и по-добре, трябва да поговоря с Вас по един въпрос.
-Разбира се, ще чакам в кафенето отсреща.
Кимнах и преместих вниманието си върху Деймън.
-Призна ли им всичко ?Каза ли им за това как те е малтретирал ?-попита
Не му отговорих, свех глава и продължително време зяпах към обувките си.Дори не можех да го погледна в очите след снощи, беше ме срам.
-Толкова си глупава..-рече с глас, пропит с разочарование.-Глупачка.
-Деймън моля те.-Ленън постави ръка върху рамото му.
В очите ми отново се образуваха сълзи, които не дочакаха позволение, за да се претъркулят по двете ми страни.
-Плачи, това го умееш най-добре.
Човек се жертва за теб, прави всичко възможно, за да те спаси, а ти се хвърляш отново и отново в лапите на звяра.
-Сюзън да си тръгваме.-Леон се появи зад мен, хващайки ръката ми.
-Какво стана ?-попитах
-Ще ти обясня в колата.-отвърна и ме задърпа навън
-Момент, почакай.-опитах се да се отскубна.-Трябва да поговоря с адвоката.
-Не сега, главата ми ще се пръсне.
-Но..
-Не ме карай да те наритам пред районното.За всичко си виновна ти и възлюбеният ти.Забранявам ти да говориш с него, това ти беше за последено, ясен ли съм ?
-Вместо да отправяш заплахи може да ми благодариш за това, че си премълчах.Но ти си един неблагодарник, който никога не би оценил това, което хората правят за него.
