Susan's pov
Събудих се рано, за да се оправя.Взех си бърз душ и след това се приведох във вид.Облякох си черен панталон с широка талия и сако в същия цвят.
Накъдрих косата си и започнах да се гримирам.
-Сюзън..-татко влезе в стаята и ме погледна объркано-Знаеш, че няма нужда да се контиш толкова, нали ?
-Трябва да изглеждам добре.-казах
-И за кого, за онзи дявол ?-попита
-Не започвай..-прекъсна ме
-Добре няма, говори ли с Йоланда ?
-В неведение съм, не знам нищичко.След делото ще се виждам с Ан.Нали не се сърдиш, че те оставям сам ?
-Не се сърдя, но ми се ще да можех да дойда с теб.Искам да сваля тази гривна от крака си.
-Ан ще е с мен, не се тревожи.-казах и погледнах към часовника на ръката си.-Ще закъснея, трябва да съм там в 9:00.
-Добре, няма да те задържам.
-Тръгвам, ако огладнееш има яйца в хладилника.-казах и се надигнах, за да поставя целувка на бузата му.
-Хей..-каза зад мен, докато слизах по стълбите.-Върни се като Сюзън Паркър за вечеря.
-Добре татко.-усмихнах се
Няколко минути по-късно
Чаках Ан от цяла вечност пред тях, но нито ми отваряше, нито ми вдигаше.Най-сетне Скот ми отвори и каза, че отдавна бе излязла.Пробвах отново да се свържа с нея, но ми даваше заето.
Качих се в колата и потеглих към съда, защото нямах време за губене.
Отдавна трябваше да съм там.
Тъкмо, когато завивах на едно кръстовище, ми звънна.Вдигнах и включих на високоговорител.
-Къде си, по дяволите ?-попитах
-Съжалявам, попаднах в задръстване и нямах обхват.Мисля, че катастрофирах.
-Моля ?!-извиках-Къде си ?
-Ще ти пратя локация, не мога да се съвзема.Изпаднах в шок, цялата треперя.
-Добре успокой се, идвам.
-От всичкото нагоре един тук се разправя с мен, иска да му изплатя щетата.Дължала съм му 50 000 за бронята, моля те побързай.
Затворих и изпуфтях.Защо всичко, което планувам се проваля в последния момент ?Набрах Ленън и междувременно получих съобщение с локацията от Ан.Започнах да карам натам и когато адвоката ми вдигна прочистих гласът си и го поздравих с "Добро утро".
