След като разказахме за случилото се на момчетата, те тръгнаха да търсят Деймън.Ние останахме вкъщи и чакахме вести.Минаваше полунощ, а тях все още ги нямаше.
-Къде ли се е дянал ?-прошепнах, докато опитвах отново и отново да се свържа с него.
На вратата се звънна и двете скочихме от дивана, за да проверим.
-Сигурно са те.-предположи приятелката ми
Застанахме пред вратата и ръката и се обви около металната дръжка.
-Чакай.-спрях я и тя ме погледна очакващо
-Ако са те защо ще чукат ?
-Права си.-отвърна като се отдръпна от вратата.
Отидох до кухнята и се въоражих с един нож за рязане на месо за всеки случай.Когато се върнах Ан погледна изплашено.
-Каква е вероятността да е той по скалата 1/10 ?-попита
-11.-отвърнах и тя прехапа устни-Звънни на ченгетата.
-Ами ако е Деймън ?
-Сюзън !-извика Леон от другата страна на вратата.
-Права си, той е.-въздъхна и отиде за телефона си.
-Ако не отвориш ще наредя на момчетата да убия онзи курник.
По дяволите.
Скрих ножа зад себе си и му отворих.
Косата му беше раздърпана на всички възможни посоки и огромно червено петно покриваше бялата му риза.Бутна вратата с крак и нахлу като непоканен.Адреналинът във вените ми се покачи, виждайки подлата му усмивка.
-Какво си му направил ?-попитах
-Това, което заслужаваше.-каза и се опита да хване ръката ми-Прибираме се.
-Няма да дойда.-отстъпих назад
-Ченгетата ще са тук до няколко минути, няма да се измъкнеш.-обади се Аника зад мен, опитвайки се да звучи заплашително.
Той игнорира напълно казаното от нея и ме преметна на рамо.Изтървах ножа и той издрънча на пода.
-Не !- извиках и започнах да нанасям удари по широкия му и мускулест гръб, за да ме пусне.Но той сякаш беше от камък и не усещане никаква болка.
Аника вървеше плътно зад нас и се опитваше да го накара да ме пусне, но без успех.Натика ме в колата и щракна колана преди да тресне вратата право в лицето ми.Откопчах се и дръпнах дръжката, но гласът му ме възспря да сляза.
