Събудих се и първото, което направих бе да погледна през прозореца.Беше тъмно, трябва да се е прибрал.
-Сюзън !-гласът му ме прониза в стомаха като остър меч.
Повтарях си, че всичко ще бъде наред, докато слизах по стълбите.
Трябваше да се държа естествено, ако исках операция " Накарай Леон да си плати " да сработи.
-Къде си, мамка му ?!-продължи да крещи
-Тук .-отвърнах и видях притесненото му изражение.
-Добре ли си ?-попита задъхано
-Да, защо ?
-Заложили са бомба под колата на Блеър.Звънях ти няколко пъти, защо не вдигаш ?
-Бях заспала, как е тя ? Има ли опасност за живота ?
-Не е била в колата, когато е избухнала.Уплашена е, но е добре.А докато не разбера кой стои зад това няма да излизате без охрана.-обясни и прокара длани през бледото си лице.-Много съм гладен.-оплака се и отиде до кухнята.
Преглътнах шумно и го последвах.
-Сготвила си ?-ъгълчетата на плътните му устни се извиха в усмивка.
-Да..-почесах се зад тила
-Тогава да вечеряме заедно.
-Аз вече хапнах.
-Така ли ?
-Мхм.
Взех прибори и започнах да му сервирам, като от време на време поглеждах към браунито.
-Сигурна ли си, че си добре ?-попита
Каква е тая загриженост, която го прихвана изведнъж ?
-Изморена съм и ми е малко напрегнато-отвърнах, поставяйки чинията пред него.
-Какво прави днес, че си толкова изморена ?
-Сготвих, изчистих, подреждах книги в библиотеката.-започнах да изреждам
Седнах на един стол и го наблюдавах, докато се храни.
Правилно ли е това, което правя ?Блеър има нужда от него, може би сега не е най-подходящия момент за отмъщение.
Мина неусетно време, в което съм се взирала в прозореца, премисляйки отново и отново ситуацията.
Изправих се от мястото си и усетих как ме следи с поглед.Взех сладкото и се приготвих да го изхвърля в коша, но гласът му ме спря.
-Какво правиш ?-попита, изправяйки се от стола си.
-Изгоряло е.-отвърнах, гледайки в краката си, беше ме страх да го погледна в очите.Ако го направех, сякаш щеше да разбере цялата истина.
