Станах в 5:30, изправих се от леглото и стъпих върху студения под.Нямах много време, затова без да се бавя много си наплисках лицето с вода и се изнизах от стаята.Качих се в ансансьора възможно най-бързо и започнах да потропвам нервно с крак.Единственото, на което се надявах е майка ми да е невредима.
Излязох от ансансьора и притичах до въртящата се врата.Щом излязох се сблъсках с охраната отвън и се замислих как да я надхитря.
-Ще ви помолим да се върнете вътре.-каза единият
-Излезе ми работа, Деймън е наясно с това.Не се безпокойте.
-Един момент.-извади телефон от вътрешния джоб на сакото си и знаех какво следва.
Щеше да му звънне, за да се увери, че е така.
Както казах, нямах повече време да ги забаламосам и просто изтичах към шосето, за да си спра такси.
-Къде хукнахте, върнете се тук ?!
-Трябва да се върнете, моля Ви.
Другия ме хвана за лакътя и се опита да ме завлече обратно към хотела.
-Бързо звънни на Деймън да дойде.-нареди
-Разкарай се.-ударих го с другия си лакът в корема, изкарвайка му въздуха.
Метнах на едно такси да спре и се качих в него.Казах на шофьора да кара към летището и се обърнах към задното стъкло, за да видя как онези двамата тичаха зад нас, в опит да ни настигнат.Докато пътувах се молех всичко с нашите да е неред.
Сърцето ми препускаше ката лудо и, сякаш щеше са изкочи от гърдите ми.-Пристигнахме.-чух ледения глас на намръщения таксиметров шофьор.
Както винаги нямах и пукнат грош у себе си и сега се налагаше да накарам идиота да плати.
-Бихте ли изчакали..-преди да довърша вратата се отвори и ме издърпаха от таксито.
Беше той.Винаги действа по своя си дивашки начин.Вече имам леки съмнения, че е отраснал в джунгла и не знае как да се държи с една дама, а и не само.Няма нито сдържаност,
нито култура.Та онзи път едва не преби Кларк.Дори Тарзан имаше повече обноски от него.-Тръгвай пред мен.-нареди, докато ръката му стискаше здраво бицепса ми.
В очите ми се появиха сълзи, но нямах намерение на ги пускам.Не и сега.
-Ще го пречукам онова хлапе с китарата.Този път няма да му се размине.
-Той няма никаква вина.