Susan's pov
Чакахме пред съдебната зала и бях напрегната.Не можех да контролирам емоциите си, от всичкото нагоре все още ми беше лошо.Опитвах се да прикрия този факт, за да спре Деймън да ме разпитва през пет минути дали съм добре.Не знам какво ми става, но тази негова загриженост ми идва в повече, досадно е.Може би, защото бях свикнала с непукизма на Леон и неговото грубо държание.
-Ти какво търсиш тук -каза и вдигнах глава към него, за да видя на кого говори.
-Леон ?-това прозвуча повече развълнувано, отколкото трябваше.
-Здравей Сюзън.-промълви под носа си той и се подпря на стената зад него.
Още повече се напрегнах и започнах да си играя с пръстите на ръцете си.
Деймън забеляза това и дойде да седне до мен.Хвана ръката ми в своята и постави целувка върху бузата ми.Не се почувствах по-добре от това, никак даже.
Погледнах към зеленоокия, за да остановя, че е на телефона си.
Очаквах да се заяде с Деймън, но сякаш вече не му пукаше за мен.
-Довечера ще ходя да свиря в един по-голям бар, искаш ли дойдеш с мен ?Имаш нужда да разпуснеш.
Изобщо нямах нужда.Исках да влезем в проклетата зала и да чуя решението на съдията.Търпението ми се изчерпа.Ако прекарам още няколко минути с тия двамата ще откача.
-Влизаме.-съобщи Ленън и с Деймън се изправихме от местата си.
Докато влизахме Леон мина зад мен и ми прошепна, че ще ме чака на паркинга след делото.Нямах идея какво ще ми казва, но беше събудил любопитството ми.
Настаних се на пейките отзад и пригладих полата си.След малко баща ми влезе през двукрилата дървена порта, воден под стража с белезници на китките си.Погледна към мен и ми се усмихна топло. Отвърнах му със същото и затворих очи, отправяйки последни молитви всичко да мине благополучно.
След минути съдията също беше тук. Удари с дървеното чукче и делото започна.Намести очилата си, докато разглеждаше папката с документи и разписки, предоставени от Леон.
През това време адвокат Милър започна да обяснява за денят на убийството и разновидностите около него.След дългите му и подробни обяснения, думата беше дадена на Ленън и най-после на баща ми.
-Г-н Паркър, имате ли нещо за казване ?-попита съдията и баща ми се изправи от мястото си.
