Обиколихме няколко от кварталите на Детройт и му показах едни от най-красивите места и забележителности.След това спряхме пред едно заведение за бързо хранене, понеже аз огладнях и се прибрахме някъде следобед.
-Здравейте.-поздравих Аника и Скот, които гледаха някакъв филм на телевизора в хола.
-Здравей.
-Къде е Деймън ?-попита брат ми
-Не знам.-повдигна рамене тя
-Отиде да си остави багажа у тях.
Довечера щял да намине.-обясних-А вие какво гледате ?-попитах, намествайки се при тях.
-Ретро сапунка от 80-те.
-Сега ли започна ?
-Има двадесет минути.
-Ще отида да си взема душ.-чух да казва Нелсън от стълбището.
-Скот изхаби топлата вода.-отвърна Ан
-Прибрах се мръсен от работа, какво да направя ?-оправда се той
-Добре, ще изчакам.-каза брат ми, връщайки се при нас.
Понеже бях станала рано ми се доспа по средата на филма.А и разходката с Нелсън още повече ме изцеди.
-Ан не ми се сърди, но ще отида да си легна.-обърнах се към приятелката ми, едва успявайки да задържа очите си отворени.
-Ако искаш легни в моята стая.-предложи
-Добре.
Изкачих тромаво стъпалата и докато стигнах до стаята ми излезе душата.
Съблякох суитчъра си и легнах на леглото, завивайки се с розовото и пухесто одеало.
***
Не знам колко време бях спала, но една муха ме разсъни.Нямаше намерение да се разкара от носа ми.
Махнах с длан, в опит да я изгоня и чух тихо кикотене.Смръщих вежди и отворих очи, виждайки Деймън клекнал до леглото с пауново перо между пръстите си.
-Изкара ми ангелите.
-Нямаш ли намерение да ставаш вече ?-попита, сядайки до мен.
-Колко е часът ?
-Осем и половина.
-Ти откога си тук ?
-Час и нещо.
Разтрих очи и взех перото от ръката му.
-Откъде го взе ?
-Беше забито в онази ваза.-посочи към бюрото на Ан-Спеше сладко и не исках да те будя, но след малко си тръгвам.С брат ти сготвиха чудна вечеря, ще слезем ли ?-попита
