47. Глава

764 52 10
                                    

-Спукали сме гума.-съобщи, връщайки се на мястото си.-Не ми се чака пътна помощ, ще го направим тук и сега.-смъкна седалката и потърка длани една в друга.

-Няма да правя нищо с теб.-отвърнах през зъби

-Млъквай и ми се подничи.-изплю, като започна да освобождава колана на дънките си.

-Да го духаш.-грабнах дезодоранта от таблото и го забих няколко пъти в лицето му.Той изръмжа от болка и  замаха със затворени очи към мен, но не успя да ме удари.Отворих вратата и се затичах към околовръстното, за да спра някоя от минаващите коли.

-Помощ !-размахах ръце-Помогнете ми !

Две ме подминаха като пътен знак и видях, че Лукас идваше разярен към мен.Продължих да бягам с всички сили, като захвърлих токчетата си и ги метнах по него.Успях да го ударя само с едното.Залюля се и загуби бързината, с която разполагаше до преди минута.

Не спирах да тичам, но за жалост белите ми дробове скоро щяха да ме предадат.Кислорът в тях се изчерпваше и една горещина започна да прогаря цялата ми трахея.Устата ми пресъхна, а краката ми всеки момент щяха да откажат и да се свлека на земята.

Точно на предела на силите ми една кола спря и ме качи.Беше жена на средна възраст.Гледаше ме изплашено, но не зададе никакви въпроси.Просто продължи да кара напред, към Детройт.

-Благодаря Ви.-благодарих задъхано-Не знам как да Ви се отплатя, много благодаря.-облегнах се назад и затворих очи

*   **   *

Бях у нас и не знаех дали трябва да подам ограничителна заповед срещу Лукас или не.Татко и Йоланда отдавна бяха заспали, а Дебора все още я нямаше.Беше грешка да звъня на Леон.А и какво очаквах, че ще ми вдигне и ще се отзове на мига ?Трябваше да се досетя, че ще прекара нощта с Ева и дългите и крака.

Въртях се в леглото и по едно време се отказах да опитвам да заспя.
Стъпах с босите си крака върху студеният под и излязох от стаята.
Слязох в кухнята и застанах пред хладилника.Отворих вратата и грабнах прясното мляко.Оставих го на плота и отворих горния шкаф, за да взема кутията с корнфлекс и се
надигнах на пръсти да грабна зелената мраморна купичка от съседния.

Сипах първо корнфлекса, а след това млякото.Прибрах го в хладилника, взех си купата заедно с една лъжица и се качих обратно в стаята ми.Не  светнах лампата, вместо това си запалих една ароматна свещ, ухаеща на ванилия и канела и се настаних на столчето пред бюрото.Качих единият си крак, а другия оставих да виси свободно.Загребах с металната лъжица от среднощната ми закуска и се вгледах в картината на стената, която бяхме нарисували заедно с Ан и Скот като по-малки.

𝐵𝓁𝑒𝑒𝒹𝒾𝓃𝑔 𝓈𝑜𝓊𝓁𝓈 🥀Onde histórias criam vida. Descubra agora