-Закъде си се наконтила така ?
-Ще..-бях прекъсната от сестра му
-Ще излезем по женски.
-И къде ще ходите ?
-На ресторант, ще я запозная с приятелките ми.
Той се замисли дълго преди отново да проговори.
-Ще има ли момчета ?
-Не.
-Хубаво, след час да си тук.-погледна към мен
Час ?!Тогава изпълнението на Деймън едва ще започне.Не мога да се прибера толкова скоро.Блеър забеляза недоволството в погледа ми и реши да говори вместо мен.
-Ресторанта ще е претъпкан с хора.
Докато ни вземат поръчките ще мине поне половин час, а докато я приготвят още толкова.Не я пришпорвай, не стига че никъде не излиза.
-Добре, не по-късно от 21:30.-въздъхна
-Хайде Сюзън.-задърпа ме към вратата и като минах покрай него ме огледа като гладен хищник.-Ще те закарам, когато си готова ми звънни да те взема.-прошепна, докато излизахме.
-Няма нужда, не искам да те занимавам.
-Не ме занимаваш, а и Леон ще се ядоса ако те оставя да се прибереш сама.
-Добре.
През целият път сърцето ми препускаше като лудо.Дланите ми се потяха, гърлото ми пресъхна и нещо като че ли притискаше гръдният ми кош, затруднявайки дишането ми.
Беше нещо като лошо предчувствие, сякаш щеше да се случи нещо.Не исках да бъда черногледа, но интуицията ми никога досега не ме е лъгата.Отделно коремът ми бе се свил на топка.Бях усетила същото чувство последно преди две години, вечерта преди да загубя дядо си.
-Разкажи ми за момчето, с което ще излизаш.-каза Блеър, отпращайки лошите мисли надалеч.
-Откъде разбра, че ще излизам с момче ?
-Просто разбрах, с какво се занимава, как изглежда, на колко е ?
-Работи в бара, който посещавах с най-добрите си приятели преди да срещна Леон.Занимава се с музика,
пее и свири на китара.На 20 е, а затова как изглежда ще разбереш,
когато ви запозная.
-А кога ще ни запознаеш ?-заигра с вежди
-Когато кажеш.-продължих да се усмихвам.
Пристигнахме и си махнах колана.
-Чао.
-Чао и приятно прекарване.-помаха
