35. Глава

1.4K 39 10
                                        

След станалото под душа се преместихме в спалнята.Той заспа, а аз се изкъпах повторно и то със студена вода.Отново се чувствах използвана, сякаш бях предала собственото си тяло.Знаех само едно, че след тази нощ нищо няма да е същото.

Върнах се в стаята и се наместих в леглото до него.Легнах възможно най-далеч, за да нямаме никакъв физически контакт, но той се обърна към мен и зарови нос в косата ми.
Получих няколко последователни съобщения от Деймън.Не ми беше до него, а и какво щях да му отговоря ?Въздъхнах и се обърнах по гръб.
Взирах се в тавана, търсейки по-лесен изход от ситуацията.Със сигурност имаше такъв, трябваше да има.

-Ева..-избълнува мъжът до мен и преметна ръката си през раменете ми.

Хванах я и я бутнах обратно към него.Изправих се от леглото и отидох до прозореца.Беше ясно, че и  тази нощ ще е безсънна.Първо Луси, сега Ева.Един господ знае колко още имена ще изброи до сутринта.

                           *   *   *

-Снощи беше невероятна.Не мога да повярвам, че го направихме без да се съпротивляваш.-изродът се бе събудил и сега се разхождаше наоколо по шорти, все едно е известен топ модел, рекламиращ мъжко бельо-Какво се случва с теб, поумня ли ?

-Деймън се оказа пълен кретен.-отвърнах и той се подсмихна доволно.-Трябваше да те послушам, беше прав за него.

-Денят започна да става все по-хубав и по-хубав.-каза, като отиде до гардероба да си вземе тениска-Понеже съм в настроение...-започна-Ще те заведа да се видиш с баща ти.

-Наистина ли ?-попитах и очите ми светнаха

-Наистина.-кимна-Но ако това е един от смотаните ти планове да ме надхитриш..-размаха пръст-Отиди да се оправяш, след малко тръгваме.

Излязох от стаята му и отидох в моята.Облякох си зелена рокля до коленете, обух си кубинките и вързах косата си на опашка.Взех си чантичката и излязох от стаята.

-Ще те оставя и от там тръгвам на работа.-обясни.

Излязохме от къщата и се насочихме към джипа му.

-Като приключиш там те чакам в офиса.-прошепна в ухото ми, докато ми отваряше вратата.Кимнах и се настаних на предната седалка.-Защо си намусена ?-попита, забелязал, че нямам настроение.

-Не съм.-отрекох

-Погледни ме.

Извъртях очи и се обърнах към него.

𝐵𝓁𝑒𝑒𝒹𝒾𝓃𝑔 𝓈𝑜𝓊𝓁𝓈 🥀Des histoires addictives. Découvrez maintenant