Дълго убеждавах Нелсън да ме пусне да се върна в онази къща с претекста, че съм си забравила спестяванията и някои други неща. Искаше да дойде с мен, но го уверих, че ще справя и сама.Извиках си такси дотам и се сетих за пропуснатото обаждане от Деймън.
Затова ми е звънял, искал е да ми каже, че заминава.Може би щеше да ми предложи да го последвам ако бях вдигнала.
Слязох от таксито, като преди това платих на шофьора и влязох вътре.
Всичко беше изпочупено и не бе оставало нищо здраво.Погледнах към втория етаж и се приготвих да се кача до стаята ми, но гласовете идващи от мазето ме възспряха.
Открехнах вратата и стъпих внимателно на първото стъпало.
Подпрях се на дървения парапет на заслизах бавно.Приклекнах бързо,
виждайки Леон, заобиколен от хората си.Белият му потник бе напръскан с кръв.Пред него стоеше Деймън, завързан за стол и обърнат в гръб към мен.Ръцете му бяха завързани с миши опашки и по тях имаше рани с незасъхнала кръв и синини.
-Да видим докога ще ми мълчиш..-промълви едва доловимо зеленоокия, замахвойка едно круше право в бледото му лице.
Несъзнателно възкликнах и побързах да прикрия устата си с длан.Повдигна ми се, виждайки малкия бюфет, нареден с инструменти за всякакви изтезания.
-Какво щеше да правиш в Германия ?!-изкрещя-И нея ли щеше да вземеш подир теб, а ?
-Щях.-засмя се брюнета и последва втори удар, по- мощен от предния.
Събори го заедно със стола и изтръска кръвта от пръстите си.
-Вдигнете го.-нареди и хората му се привтекоха да вдигнат стола.Засили се да удари отново, но слязох при тях и хванах ръката му.
-Достатъчно !-извиках, избутвайки го назад.
-Ето я и най-важната фигура в цялата история.Дошла си да гледаш смъртта на любимия ли ?-засмя се като болен психар.-Завържете я.-нареди
-Не я докосвайте !-изрева Деймън, опитвайки се да остане от стола, когато горилите му се опитаха да ме вържат.
-Ах горкият ти, само да знаеше какви неща се случват зад гърба ти..-въздъхна Леон-Ти ли ще му кажеш или аз ?-обърна се към мен.
-За какво говори той ?
И двамата ме гледаха очакващо.Не можех да погледна Деймън в очите, срамувах се от самата себе си.
-Писано е било да му кажа аз.-въздъхна за пореден път-Нашата любима Сю снощи ми се отдаде.-обяви новината, сякаш беше кой знае какво и на лицето му засия огромна самодоволна усмивка.-Повдигнах въпроса за теб, разбира се.Попитах "Ами Деймън, нали го харесваше ?" и познай какво ми отговори..-засмя се отново.- "Беше прав, той е кретен и безделник.Ти си по-добър от него."
