Susan' s pov
Прибрах се в родния дом на Деймън и реших да сляза в библиотеката.
Вече от час се опитвах да прочета една книга, но бях разсеяна.Не можех да спра да мисля за Леон и думите му.Беше ли наистина искрен ?Ами ако е част от плана му да ме накара да се влюбя в него, за му е по-лесно да ме разиграва ?
-Тук ли си била ?-чух меденият глас на Деймън и се обърнах към него.-Майка спомена, че си излизала.
-Отидох при Аника, сутринта звучеше зле и се притесних за нея.-казах и той кимна, пристъпвайки към мен
-Какво ти се яде за вечеря ?-попита
-Нищо, нямам апетит.-повдигнах рамене
-Тогава ще кажа на Елоиса да ти приготви любимата ми крем супа.-каза
Издух бузи и оставих книгата на мястото и.Наистина не ми се ядеше нищо, но оценявах усилията му.
-Чела ли си Брулени хълмове ?-попита и с въпроса си ме изненада, защото не изглеждаше като човек, който обича да чете.
-Разбира се, беше един от първите ми романи.
-Катрин ми напомня на теб.Въпреки че любовта ѝ към Хийтклиф е по-силна, тя избира да се омъжи за онзи, който ще ѝ донесе по-добро обществено положение, ще я направи влиятелна дама и господарка на имение.Според нея ако бе избрала Хийтклиф щяла живее в мизерия и нищета.Ти как мислиш ?Не е ли най-важна любовта ?
-Така е, другите приоритети остават на заден план.Но защо ме сравняваш с нея, Деймън ?-попитах
-Защото имам вътрешното усещане, че накрая ти отново ще се върнеш при твоя Едгар.-въздъхна-Но аз мога да ти дам абсолютно същите неща, които и той, Сю.Огледай се, вече не съм на улицата и имам пари.
Въздъхнах и отворих уста, за да му кажа, че за мен това не бе важно, но икономът ни прекъсна.
-Адвокатът ви очаква.-каза
-Добре Жордж, идваме.-отвърна, хващайки ръката ми здраво в своята-Ще направя и невъзможното за теб, ти само не пускай ръката ми.-добави и постави целувка върху нея.
Излязохме от малката библиотека и изкачихме петте стъпала до всекидневната, където ни чакаше така познатия, господин Ленън.
-Здравейте младежи.-поздрави
-Здравейте.-кимнах и освободих ръката си от тази на приятеля си, за да го поздравя.
