Огледах се, бяхме пред една огромна къща до морето.Леон слезе първи и отиде да ми отвори вратата, правейки се на джентълмена, който не беше.
-Тук ли ще бъде ?
-Да.-отвърна, бутайки ме към вратата.
Влязохме вътре и зяпнах като паднала от Марс.Интериорът беше наистина впечатляващ, в ретро стил от 80-те.
-Отивам да се приготвя.-уведоми
Стоях като забит кол насред коридора.Не се чувствах изобщо на място.Сякаш тялом бях тук, а духом някъде далеч.Сънувах ли ?Студена пот изби по дланите и челото ми.
Чувах далечни смехове, идващи от градината.Вдигнах поглед към полилея над главата ми и светът около мен се завъртя.Причерня ми и се подпрах за стената зад мен.
Поставих ръка върху гърдите си и стиснах очи.
-Внимавай как ще се държиш пред роднините ми, не искам да ме излагаш.- след минути чух приближаващият му глас и отворих очи.
-Мисля, че не ми е добре.
-Нищо ти няма, хайде върви.
Излязохме в задния двор, където бяха наредени около 20 бели стола, завързани с огромни небесно сини панделки отзад.Десет от едната страна и десет от другата.На тях бяха насядали гостите, а най-отпред ни чакаше свещеникът.Преглътнах тежко и сведох глава.Усещах десетки
очи забити в мен, които още повече ме напрягаха.
-Усмихни се, хората ще си помислят, че отиваш на заточение.-прошепна
Какво да се усмихвам, това ли заслужавах ?Ще ми се да стане чудо и да завали пороен дъжд, но това едва ли ще спре сватбата.
-Тук сме да съберем тези двама влюбени..
Свещеникът започне да бръщолеви някакви си глупости, надувайки ми главата.Отделно с това една възрастна жена не спираше да ме зяпа.И това ако не беше майката на чудовището.Приликата бе изумителна.Същите малки зелени очи, плътни розови устни и идеално прав нос.
-Ти, Сюзън Паркър приемаш ли за свой законен съпруг Леон Доусън в радост и мъка, в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели ?-замислих се преди да отговоря
Готова ли съм за това наистина ?
Да споделям един покрив с Доусън ?
Една стая и едно легло ?
Но и не искам да убият баща ми в затвора.Сигурно имаше и други начини, но вече се уверих, че Леон е опасен и не би се отказал толкова лесно от ненормалното си отмъщение.Едва не ме уби, откъде да знам, че отново няма да се опита да го нап..
