Не можах да заспя и отидох да го проверя, колкото и налудничаво да звучи. Спомена, че има болки в сърцето и това до някаква степен ме разтревожи, колкото и да се правех, че не ми пука пред него.Погледнах към заспалото му тяло.Преплетени му ръце лежаха спокойно върху плоският му корем като на мъртвец.
Седнах до него и се взирах продължително време в чертите на лицето му.След няколко дни няма да има кой да ми трови нервите.Ще бъда свободна и няма да искам нечие разрешение, че да се виждам с приятелите си.Ще се върна към стария си начин на живот, но единственото от което се боя е, че
няма да е същото.
Тялото му се размърда и се обърна към мен.Устните му се раздалечиха една от друга и прошепна името ми.
Вероятно бълнува, протегнах ръка и махнах няколко паднали кичури коса от очите му.
Тези очи..
Обърнах се на другата страна и въздъхнах.Сигурно полудявам.Какво не е наред с мен ?Нормално ли е да го съжалявам и да си мисля за това дали ще ми липсва когато го напусна ?Тази вечер едва не уби Деймън, момчето, което харесвам.
Ами ако ме е излъгал за здравословното си състояние ?Може би се опитва да получи съжалението ми, за да остана тук.Все пак това е Леон, всичко може да се очаква от такъв него.
Зазоряваше се, а аз не бях мигнала през изминалата вечер.Тези безсънни нощти се бяха превърнали в рутина за мен.Накрая щях да развия инсомния.Имах планове да се измъкна докато спи и да отида до банката, но се провалиха още когато се опитах да стана от леглото.
-Къде отиваш толкова рано ?-попита и по плътния му и дълбок глас си личеше, че бе изтрезнял.
-Имам работа из центъра.
-По-късно ще те закарам.-изфъфли
-По-добре ли си след снощи ?-реших да попитам
-Мхм.-отвърна и се обърна по корем
Погледнах часа на телефона си.
Беше станало 6:00, Деймън трябва да е излетял отдавна.Дали да не му пиша ?Не, най-добре ще е да оставя нещата така.
-Днес се връщаме у нас.-измърмори във възглавницата зеленоокия.
-Нали се развеждахме ?-попитах
-Връщаме се заедно.-игнорира въпроса ми.
-Попитах те нещо.
-И ?
-Отговори.
-Това заповед ли е ?-вдигна глава към лицето ми.
