В момента Деймън караше в непозната посока за мен, но не ме интересуваше като цяло къде отиваме.Важното бе, че успяхме да се измъкнем от Доусън.А и не ми се прибира вкъщи, сигурно и там ще ме намери.
Спряхме пред бара, в който работеше.Първо слезе той и след това ми подаде ръка.
-Защо го направи ?-попитах
-Кое ?
-Защо дойде ?
-Приятелката ти ми се обади сутринта, дори не знам как се е сдобила с номера ми.Каза ми, че трябва да те взема, защото си в опасност.Наистина ли ще се омъжваш за него ?Как изобщо си успяла да се забъркаш с това куко ?
Беше ме срам да разкажа за зависимостта на брат ми към комара и как една вечер ме е пробутал като залог, защото са му свършили парите.
-Тук ще си в безопасност.-каза, когато влязохме.-Трябва да репетирам за довечера, можеш да ме изчакаш в съблекалнята.
-Ще седна тук.-дръпнах си един стол и седнах на него.
-Здравей Сюзън, нещо за пиене ?-попита бармана
-Не благодаря.
Деймън се качи на сцената и разлисти някакви накъсани страници.Взе китарата и седна на земята.Пръстите му преминаха небрежно по струните и зазвуча красива мелодия.
Изглеждаше концентриран в работата си, но сякаш усети, че се взирам доста настоятелно и
вдигна глава към мен.Сключихме погледите си и дъха ми спря.
Моментът бе прекъснат от алармата ми, която ми припомни, че закъснявам за работа.Беше ми много приятно да седя тук и да го слушам, но му бях навлякла достатъчно проблеми.А и не мога да си представя какво щеше да стане, ако пистолета не беше засякъл.
Изправих се от мястото си и той светкавично скочи от сцената.
-Къде отиваш ?-хвана ръката ми
-На работа.
-Каква ти работа ?Онзи сигурно те търси навсякъде, най-добре си стой на задника.
-Благодаря ти за всичко, но не мога вечно да се крия.
-Можеш да останеш у нас.-предложи
-Не мисля, че ще е удачно.А и татко сигурно се е разтревожил за мен.
-Защо да не е удачно ?
-Наистина трябва да тръгвам.
-Хубаво, ако стане нещо ми звънни.
