Излязох навън и се слях с тълпата.
Огледах се и без да му мисля много започнах да тичам в една посока.
Нямах нито телефон при себе си, нито карта или нещо, с което да се ориентирам за посока.
-Извинете, може ли да използвам телефона Ви ?-спрях една жена на улицата
-Да, разбира се.-разрови се в чантичката си.-Заповядай.
Взех телефона и набрах Нелсън, за да му дам адреса на къщата, в която бяхме отседнали.Казах му също, че му звъня от чужд телефон и, че нямам много време за обяснения.
Затворих му и върнах телефона на жената.Тя си продължи по пътя, а аз се двоумях между това да се върна или да поема на някъде.Разумното в случая беше да се върна, тъй като нямаше да успея да стигна доникъде, така или иначе Нелсън щеше да дойде да ме спаси.
-Ще те смачкам Сюзън, ще те смачкам...-прошепна ми Доусън зад мен, опрял пистолет в гърба ми.-Писна ми от тази игра на котка и мишка.
-Не може ли да се прибера у дома ?-попитах
-Не може.
-Как така не може ?-изкрещях
-Ето така ! Щом казвам, че не може, значи не може !-изкрещя обратно
-Мразя те, искам да умреш !
-А искаш ли да умреш по-скоро от предвиденото ?
-Да.
Затвори очи и вдиша дълбоко, преди да се обърне и да ме задърпа към колата.
***
Прибрахме се и докато той разговаряше с охраната се настаних на дивана в хола.Изминаха няколко минути преди той да се намести до мен.
-Дерек закарай я в стаята и.-стисна очи, облягайки се назад.
-Не може ли да остана тук ?-попитах
-Не, защото устата ти не спира, а това ми причинява ужасно главоболие.
-Хайде госпожице.-Дерек ме хвана под ръка, дърпайки ми да стана.
-Пусни ме.-отскубнах се от ръката му и тръгнах към стълбището.
-Гладна ли сте ?-попита зад мен
Не бях яла нищо в последните 20 часа, но щях да изтърпя още няколко, докато дойде брат ми.
-Той винаги ли е такъв задник ?-попитах
-Може да се каже.-прошепна-Но ако не бяхте избягали, сега нямаше да се намирате в това положение.
