-Госпожо, къде ще ходите ?-попита Карлос
-Където си иска, теб какво те засяга ?-изкрещя му в лицето Ан
-Просто си върша работата, няма нужда да ми крещиш.-отвърна и той
-Ще отида на лекции и без това нямам какво да правя в онази къща.-казах
-Съжалявам, но господин Доусън..
-Господин Доусън може да си го навре отзад.На теб ти е шеф, но не и на нея.
-Преди да правите каквото и да е било, Ви съветвам да се консултирайте с него.
-Няма и да се очудя ако си нямаш гадже.Доусън трябва да разхлаби малко каишката около вратът ти.
-Не разбирам това пък какво общо има.Между мен и господин Доусън има огромна разлика.Това, че работя за него, не значи че му подражавам.
Нито пък, че си нямам личен живот, затова не говори без да знаеш.
***
В крайна сметка отидох на лекции,
като доста трудно убедихме шофьора да не споделя тази малка подробност на шефа си.Естествено той настоя да ни закара и ние се съгласихме.Към края на последната лекция помоли професора да ме освободи и си тръгнах без да успея да се сбогувам с приятелката си.
-Какво има ?-попитах, докато вървяхме към колата.
-Шефът ми се обади и попита къде сме.
-И ти какво му каза ?
-Че сме в университета.
-Ама ти сериозно ли, нали нямаше да ни издаваш ?
-Съжалявам, но не искам да си загубя работата заради вас.И да не бях му казал, сам щеше да разбере. Колата има проследяващо устройство.
-Трябваше да дойдем със Скот.-изпуфтях
-Но аз отговарям за Вас и ако нещо Ви се случи...
-Добре, хубаво.-метнах с ръка и се качих в колата.
***
След няколко минути бяхме пред имението.Слязох от колата и се насочих към входната врата.Преди да успея да я отворя майка му излезе и впи нокти в ръката ми.Завлаче ме до хола, въпреки че я умолявах да ме пусне тя просто отказа да ме чуе.
Каквато е майката, такъв и синът.
-Нали ти казах да не си показваш носът навън ?-изкрещя и ме захвърли на земята, все едно бях неоживен предмет-Заради теб се скарах с децата си, никаквица с никаквица !-удари ми неочаквано
