Леон излезе рано и в момента бях останала сама в къщата заключена.
Постоянно ли ще ме държи под ключ ?Да не съм някое животно, че ме затваря в клетка.Взех телефона и набрах Деймън, но както и предпологах не ми отговори.
Звъннах на брат ми и ми вдигна почти веднага.
-Хей, всичко с вас наред ли е ?
-Да, не се притеснявай.Всички сме добре, а ти ?Ан ми разказа всичко.
-Остави ме мен, какво стана снощи ?
-Ами нищо, не можахме да го открием.
-Не успяхте ли да се свържете с него ?
-За съжаление не.Не се притеснявай, сигурно иска да остане сам със себе си за известно време.Не го притискай.
Damon' s pov
Тя няма нужда от мен.Че за какво съм и аз ?Все пак си има напомпният милионер на града, който може да и поднесе света в краката.
-Приятел дай го малко по-ведро,
ще изгониш клиентите довечера с тази помия.-шефът ми направи забележка.
В момента бях в бара и репетирах с новите песни за тази вечер.След разговора със Сюзън не съм на себе си.Имам нужда да остана сам.
Докато се прибирах вчера от работа един черен бус ми се изпречи на пътя.От него слязоха група хора, които ме нападнаха и ме натикаха насила в буса.Нямаше как да не се досетя кой ги пращаше.Домъкнаха ме у тях в мазето и отнесох няколко крушета, но за сметка на това аз също успях да го раня.
-Не се чувствам добре.-казах и оставих китарата на земята.
-Добре излез за малко, след петнадесетина минути да си тук.
Кимнах и тръгнах с бързи крачки към вратата.Щом излязох изпълних дробовете си с доза свеж въздух и затворих очи.Отново образът и изплува в съзнанието ми.Беше съвършено красива, той не я заслужаваше.Ще ми се да вдигна на обажданията и.Липсваше ми ваниловия аромат на косата и блестящите и малки очички,
липсваше ми самата тя.Не можех да и се инатя дълго, но трябваше да стоя далеч от нея.Главата ми щеше да гръмне от толкова много въпроси.Играеше ли си с мен и какво бях аз за нея ?А тя какво беше за мен ?Защо изпитвах такава привързаност ?Защо изобщо и написах песента и и признах чувствата си ?
Susane' s pov
Цял ден ръцете ми бяха вързани, нищо не можех да сторя.Някаква кола спря отпред и се залепих за прозореца.Беше Еванджелин.Слезе от черното си ауди.Не разбирам много от коли, но си личеше, че е последен модел.Затрака с 15-сантиметровите си розови токчета към вратата и заговори Дерек.
